Роден 21 ноември 1871 г. в Пловдив, Панайот Пипков заема важно място в културния живот на България. Виден композитор – още и драматичен артист, поет, публицист, музикален педагог, общественик.
Творчеството на Панайот Пипков има важно значение за развитието на българската реалистична музика. Той не се влияе от късните романтици и модернисти, а остава проникнат от народно–песенните традиции. Ценното в Панайот Пипков е това, че макар възпитаник на Италия, той не се увлича по модерната музикална естетика, нито по абстрактния симфонизъм на чистото музикално „изкуство за изкуство”.
Оставя богато творчество в много области на музиката и публицистиката. Пише оперети за деца, маршове, клавирни пиеси, хорови песни, театрална музика и др. Сред най-обичаните му творби са хорови детски песни, които мнозина от нас са пели в училище. Той композира химна на светите братя Кирил и Методий „Върви, народе възродени”, детските песнички „Сладкопойна чучулига”, „Де е България“, „Когато бях овчарче“ и др.
Днес, 150 години по късно от неговото рождение, повече от всякога е необходимо да опознаем наследството на нашите музикални творци класици-реалисти, един от които е Панайот Пипков.
