„Скоро ще извикат 200 гърла „Да живее България“! Чувствата, които напълнят сега душата ми, ме правят като лев: аз съм тронут от любовта и предаността на своите другари, нашата девиза е: юначество и великодушие… Аз съм весел и радостта ми няма граници, че „моята молитва“ се сбъдва“.
Писмо от Христо Ботев, параход „Радецки“ до Иван Грудов, Иван Кавалджиев и Георги Странски, Букурещ, 17 май 1876 г.