Добрейшовото четириевангелие е ръкопис от началото на XIII век. Той е изписан върху пергамент.
От четирите илюстрации на евангелистите, които първоначално са украсявали ръкописа, днес са запазени само две с образите на евангелистите Лука и Йоан. До фигурата на Йоан е изобразен и поп Добрейшо. Той е коленичил пред евангелиста и е протегнал ръце към него. Илюстрацията е придружена от текст в червено и синьо, който гласи: „Поп Добрейшо се моли на свети Йоан“. Съществуват различни хипотези относно това кой е поп Добрейшо. Не е ясно дали той е книжовникът, преписал ръкописа, или е човекът, който го е поръчал. Независимо от това какво е участието му при изработката, днес евангелието носи неговото име.
Обикновено в края на четириевангелието се включва синаксар (от гр. σύναξις – ‘събрание, събиране’). Първоначално той съдържа списък с дати, на които вярващите се събират, за да честват съответните църковни празници. По-късно към него се включват и сведения за четивата, предназначени за празничните дни.
Добрейшовото евангелие е едно от най-ранните постъпления в Народната библиотека. Историята на кодекса е и родова история. Разделянето му в миналото на две части – едната (127 л.) постъпва през 1899 г. в Народната библиотека в София, а другата (48 л.) – в Белградската през ХІХ в., съвпада и с разделянето на семейство, чиято семейна ценност е било. За съжаление, по време на Втората световна война при бомбардировките на Белград през 1941 г. частта, останала там, е унищожена при пожар. За щастие, историята на поп Добрейшо е запазена и се съхранява и до днес в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.