По дефиниция кондиката (гр. ез.) е летописна книга, предимно при църковно учреждение; книга за дарения при църква, но на практика съдържанието на този вид документи далеч надхвърля речниковото определение. Кондиките съдържат сведения за: етнорелигиозния и демографски облик на градовете; отношенията в еснафските организации; строежа, поддръжката и издръжката на църкви и училища; наследствени и имуществени въпроси; изпълнение на религиозни обреди; приходно-разходни дейности на общините; разпределение на данъчните задължения; благотворителна дейност и т. н. Това им отрежда ролята на важен изворов материал, който в най-пълна степен отразява проблемите на българското възрожденско общество.
В Колекция 25 „Кондики и тефтери“ от фонда на Български исторически архив при НБ „Св. св. Кирил и Методий“ се съхраняват общо 617 документа, близо половината от които (300 док.) представляват различни видове тефтери: общински, църковни, училищни, еснафски кондики, търговски и копирни книги. Останалите са придружаващи ги писма, завещания, удостоверения, квитанции, разписки и други единични документи. Отбелязаните архивни материали са с хронологически обхват от втората половина на XVII в. (Охридска кондика, 1677 г.) до 50-те години на XX в. В териториален аспект те покриват пространството на българското етническо землище, като има и отделни документи, които се отнасят за Одрин, Букурещ, Браила, Цариград и др. Мнозинството от кондиките и тефтерите са на български език, но има и такива, чието съдържание е изцяло или частично на гръцки език, съхранени са и няколко на сръбски.
Една от главните теми, по които има много запазени документи е организацията на дейността и издръжката на училища, църкви и читалища. Голяма група от документите в колекцията представляват автентичен изворов материал за изграждането, функционирането, структурата, ръководството и компетенциите на общините. Голям брой от документите в колекцията са търговски тефтери и копирни книги с изходящата кореспонденция на известни и не до там познати търговци от епохата на Българското възраждане. Отделни документи съдържат летописни бележки за преливането на р. Янтра; за посещение на султан Абдул Меджид; за разпространение на холера; рецепти от народната медицина; за изграждане на мост; паметна бележка за дарени икони; църковни песнопения, тропари, богослужебни текстове и др.
Кондика на църквата „Успение на Пресвета Богородица“, бълг. и гр. ез. Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) 1804 – 1873 г.
Тефтер с проповеди и църковни поучения, гр. ез. Анхиало и Месемврия (дн. Поморие и Несебър), 1834 … 1890 г.