Книжовността в различните й проявления – литературно творчество, публицистика и журналистика – е съществена част от житейския път на Любен Каравелов. След вестниците Свобода и Независимост, в които намира израз неговото политическо кредо, на бял свят през януари 1875 г. се появява списание Знание с подзаглавие “Издание за наука и литература”. Любен Каравелов е радетел за популяризирането на научните знания между народа, за демократизация на образованието и културата. Още докато списва в. Свобода , той обмисля идеята да създаде “Дружество за разпространение на полезни знания”. Списание Знание става орган на дружеството.То излиза редовно в 24 книжки през 1875 г., а през 1876 г. се появяват само четири броя. След Освобождението Каравелов възстановява изданието.
В първия брой на Знаниe от 15 януари 1875 г. е публикувано Предисловие , което започва с мисълта на английския философ Франсис Бейкън – “Знанието е сила”. Следва Програмата на списанието, представена в пет параграфа.
- “Ние желаем да дадеме в ръцете на българския народ такъв един сборник, който би го опознал барем какво годе със съвременната наука и знание.
- Ние желаеме да изнесеме пред очите на българската публика онова учение, което е припознато за велико, за полезно и за животворяще от всичките здравомислящи хора.
- Ние мислиме да изнесем на видело всичките добри и лоши страни на нашата народност и да очистиме полезното от безполезното.
- Ние ще да употребиме всичките си сили да опознаеме българите с живота на другите европейски народи.
- Ние ще се мъчиме да бъдеме полезни не само на учениците и на учителите, но и на търговците.” .
Така Любен Каравелов формулира основните цели, които си поставя с новото периодично издание. Доскорошните му съратници го упрекват, че противопоставя просвещението на революцията. Но нито в Предисловието, нито в публикациите му читателят открива такава идея. На страниците на Знание Любен Каравелов популяризира постиженията на естествознанието, публикува статии от областта на медицината, земеделието, географията. Макар и да не помества политически статии, материалите му, посветени на историята, възпитанието и културата, показват, че промени във възгледите му като общественик и демократ няма. Изложеното в програмата се реализира във всички рубрики на списанието: “Словесност”, “Наука”, “Природни науки”, “Селско стопанство”, “Търговия”, “Критика и библиография”, “Разни”. Така всеки брой получава своята завършена цялост. В рубриките Каравелов обикновено пише основна обширна статия в много последователни броеве като “Кратки понятия за земеделието”, “За доисторическите времена”, “За воспитанието въобще”, “Из физиологията” и др. Често той използва за основа съчинение от чуждестранен автор, което коментира в различни аспекти и съотнася към българската действителност.
В литературната част на списанието Каравелов помества голяма част от собствените си стихотворения и белетристични произведения (“Хубава си моя горо”, “Мамино детенце” “Стана” и др.), които показват приемствеността с предшестващите вестници Свобода и Независимост. Връзка с тях е и запазената рубрика “Книжевност”, в която той дава оценка на всичко по-важно, оригинално и преводно, излязло на български. В поместените собствени произведения, Любен Каравелов остава верен на демократичната насока в своето художествено творчество, а в подбора на чуждите автори, продължава своята практика да превежда тези, които са му сродни по дух.
Списание Знание е плод на трупани с десетилетия знания, оформени възгледи и дългогодишни размисли на своя създател Любен Каравелов. Той се стреми да разшири хоризонтите на българския читател и затова запознаването с материалите, публикувани в списанието, създава впечатлението, че са предназначени за една различна аудитория, с по-висока образованост и широта на интересите.
Изложбата е разположена в западното крило на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” на 1-ия етаж и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година.
