Колекции на Ориенталски отдел 2017-09-14T10:01:43+00:00

Колекции на отдел Ориенталски сбирки

Османски архив

Обем

Документите на османотурски, арабски и персийски езици, в обем от около 1 млн. листа, са представени в общо около 500 000 архивни единици.

История

Основна задача пред Ориенталския отдел от възникването му досега остава съхранението на арабографични писмени паметници, главно от османотурски и арабски произход. По тази причина към неговите трезори се насочват независимо от произхода почти всички първоначално събирани в други български институции документи, ръкописи и печатни издания. В исторически план документите се разделят на „стара наличност“ – отложени от османската адмнистрация и такива, които попълват тази част от фонда на отдела след обработка на документите постъпили от Цариградския архив. Понятието „стара наличност“ традиционно се отнася към османските документи на отдела, постъпили в него преди появата на материалите от Цариградската архива. Сред колекциите, от които постъпват най-много материали след Освобождението на България в старата наличност са самоковската сбирка, включваща документи и ръкописи (2485 тома и 10 сандъка документи) опазени в местната вакъфска библиотека на Хюсрев паша. Друга голяма колекция от материали, сред които и делото на апостола Васил Левски, постъпват от вакъфските библиотеки в София и Кюстендил. Видинските османски документи, регистри и кадийски сиджили от ХVІІ – ХІХ век, постъпват в отдела около 1887 г. Предполага се, че кадийската архива, данъчни и имотни регистри от Видинския санджак са пазени преди Освобождението в библиотеката на Осман Пазвантоглу.

Османски документи постъпват в архивохранилището на отдела и от редица други бивши османски административни центрове , военни трофеи, придобити по време на войните за Освобождение и Обединение на българските земи.

Преобладаваща част от материалите в т. нар. нова наличност постъпват в отдела благодарение на отчисляване на османски архивни материали от архива в Истанбул в края на 20-те години на ХХ в. След извършената академична експертиза е определено придобитите материали да се съхраняват и обработват в Ориенталския отдел. Неочакваното постъпление, наречено „Цариградски архив“, благодарение на огромния си обем и хронологичен и териториален обхват променя свойствата и задачите на отдела.

Съдържание

Наличният обем от обработени документи се разпределя в колекции както следва:

  • Ориенталска архивна колекция (ОАК) – съдържа 8692 архивни единици, текстови документи и дефтери от XV-XIX в.; ( фермани)
  • Новопридобити турски архиви (НПТА) – съдържа 1379 сигнатури .
  • Поселищни фондове. Включват основната част от османските документи. Отнасят се до всички провинции на империята, за почти целия период от нейното съществуване. Обхващат огромна група от въпроси от историческата действителност в границите на Османската империя, политическата и гражданската история, икономическите промени и стопанското развитие, търговията, рударството, корабоплаването, селскостопанското производство, административното и военното устройство, демографските и етнически процеси, животът на османските поданици в градове и села, теми от културната и духовна история. Разпределението им става по името на селището, където се намирал адресата. Показателна в това отношение е приетата преди 40 години и действаща до сега класификационна схема.
  • Колекцията Дефтери съдържа описи от вида подробни и съкратени, както и „основни“ и копия. Голяма част от тях са продукт на държавната администрация в империята и се отнасят за всички нейни провинции: тимарски, йоклама, описи на приходи, мукатаи, вакъфи, войскови и на помощни войскови части, търговска дейност, приходно-разходни книги, джизие, държавни и военни доставки, емлячни, нуфус регистрации и др.
  • В тази група са класифицирани и получените в последните години, вследствие на договорно сътрудничество с Basbakanlik osmanli arsivi, повече от 25 000 филмови копия, обединени 110 новополучени описи от различни видове. Съдържанието на една не малка част от тях се използва все по-широко в съвременната българска историопис. Тези дефтери съдържат нови, комплексни сведения за стопанството, административното деление, военната и гражданската организация на османските провинции, демографските и етнодемографски процеси на Балканския полуостров в периода от средата на ХІV до края на ХІХ век.

Каталози, описи, публикации

– Турски извори за историята на правото в българските земи. Т. 1-2, С., 1961-1972;
– Турски извори за българската история ( ТИБИ), Т. 10, 13, 16, 17, 20, 21, 26, С., 1964-1986;
– ТИБИ. Турски извори за българската история. Т. 8. Съст. и предг. Ел. Грозданова, прев.[от османотурски], комент. Ст. Андреев и др.; Ред. С. Андреев,
С. Димитров, Изд. на Гл. упр. на архивите при МС, С. 2001, 531 с. (Архивите говорят; 13)
– Недков Б. Турски документи за Ботевата чета. – Христо Ботев. Сб. по случай 100 г. от раждането му. С., 1949;
Същ. Априлското въстание 1876. Т.3. Сб. от турски документи. С., 1956;
Същ. Османо-турска палеография и дипломатика. Т. 2., 1972;
– Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. С., 1952;
– Попов, Н. М. Михайлова. Протоколи от съдебния процес срещу Атанас Узунов и другите подсъдими по хасковското покушение през 1873 г. С., 1975;
– Попов, Н., К. Каратеодорова. Документи за четническото движение през 1867-68 г. (в Ориенталския отдел на Библиотеката), Изв. на НБКМ, Т. 14 (20), 1969;
– Велков, А. Видове османотурски документи. С., 1986;
– Ковачев, Р. Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV в. Превод и коментар на новоткрит тимарски опис от последната четвърт на ХV в., съхраняван в Ориенталския отдел на НБКМ. С., 1997;
– Михайлова-Мръвкарова, М. Документи за просветното дело през XIX в. в османската империя, съхранени в Ориенталския отдел на НБКМ. – ИНБКМ, Т. 7(13);
– Опис на тимарски регистри, запазени в Ориенталския отдел на НБКМ. Съст. М. Михайлова, А. Велков, П. Груевски. С., 1970;
– Опис на турски документи за църковно – националната борба на българския народ и за християнските църкви в Османската империя XV-XX в. Съст. М. Стайнова, С., 1971;
– Опис на документи за Русия, Полша и Чехия, запазени в Ориенталския отдел на НБКМ. Ч.1. Съст. М. Михайлова-Мръвкарова. С., 1974;
– Опис на джизие регистрите, запазени в Ориенталския отдел на НБКМ. Съст. Велков, П. Груевски, С. Кендерова, Ц. Николова. С., 1983;
– Опис на турски документи за съпротивата и национално-революционните борби на българския народ през XIX в. Съст. М. Михайлова-Мръвкарова. С., 1984;
– Опис на османски документи за Кипър, запазени в архивите на Ориенталския отдел на НБКМ. Съст. Й. Теохаридис. С., 1984;
– Опис на документи на арабски език, запазени в Ориенталския отдел на НБКМ. Съст. С. Кендерова. С., 1984;
– Опис на османотурски документи за занаяти и търговия (XV-XIX в.), запазени в Ориенталския отдел на НБКМ. Съст. А. Велков, П. Груевски, С. Ванова, М. Михайлова-Мръвкарова, Н. Робев, Е. Силянова. С., 1993;

Ръкописни книги

Обем

Сбирката от ориенталски ръкописни книги включва около 3807 тома на арабски, османотурски и персийски език. В по-голямата си част – около 3200 тома или около 80% от общото количество – са преписи на арабски език. Те представят в различна степен на подробност всички области на средновековната арабска наука. Преобладават обаче съчиненията по мюсюлманско право и граматика. Най-слабо присъствие имат точните науки.

Съчиненията на османотурски език са около 470 тома, най-голям дял от които се пада на заглавията от областта на ислямската религия: догматика, молитви, мюсюлмански мистицизъм (суфизъм).

Значително по-малък е броят на произведенията на персийски език – около 137 тома. В по-голямата си част те представляват преписи от поемите на най-известните средновековни персийски автори, както и техни коментари на турски език.

История

Първите преписи на източни ръкописи постъпват след Освобождението на България, веднага след учредяването на Народната библиотека. До този момент те са запълвали рафтовете на османските обществени (вакъфски) библиотеки, основани в българските земи: библиотеката на Осман Пазвантоглу (ум. 1807 г.) във Видин, библиотеката на Мехмед Хюсрев паша (ум. 1847 г.) в Самоков, вакъфските библиотеки в София, Кюстендил и в някои други градове. Значително по-малка част са набавени чрез покупка или дар от частни лица и държавни институции.

В настоящия момент на отговорно пазене в Народната библиотека се намира и ръкописната и старопечатната сбирка от библиотеката към „Томбул джамия“ в Шумен, основана през 1744 г. от Шериф Халил паша, родом от същия град, заемал важни административни постове в столицата на Османската империя. Тя включва около 800 тома ръкописи на арабски, османотурски и персийски език и около 1500 тома старопечатни книги на арабска графика. В процес на подготовка е Каталог на ръкописите от тази сбирка.

Най-ценни образци от ръкописната сбирка

Най-ранният ръкопис (OR 801) датира от 1017 г. и представлява препис от най-почитания в мюсюлманския свят сборник – хадиси (hadiths) (разкази за словата и делата на пророка Мухаммад) – al-Jami’ al-Sahih на Muhammad al-Bukhari (810-870).

Ориенталската сбирка включва и около 120 преписа на Корана, част от които илюстрират изключителното търпение, проявено от майсторите-калиграфи и илюминаторите при изписването на текста на свещената книга и при нейното художествено оформление. Един от тези прекрасни образци – препис от 1861 г. (OR 1425) постъпва в националното книгохранилище от Библиотеката на княз Фердинанд.

Може би най-ценният ръкопис от източната сбирка това е препис от 1556 г. на труда на арабския географ Мухаммад ибн Мухаммад ал-Идриси (al-Idrisi) (ум. 1165) „Нузхат ал-муштак фи’хтирак ал-афак“ (Развлечение на копнеещия да преброди страните“) (Nuzhat al-mushtаq fi’khtiraq al-afaq – Book for Entertainment of the One Longing to Cross the Countries Wide and Far). Самото съчинение е завършено през 1153 г. в Палермо в двора на норманския крал Роджер II. Ръкописът е дарен от Шериф Халил за основаната от него библиотека в Шумен.

Един от най-богато украсените паметници е персийският ръкопис „Кисас ал-анбийа“ („Разкази за пророците“ – Qisas al-anbiya’) – препис от ХVI в. (OR 130). Би следвало да отбележим поемата за подвизите на легендарния Тимур11,12 и поемите на Саади (ум. 1292) и Хафез (ум. 1388-89), както и таблиците за небесните светила (OR 580) на великия астроном от Самарканд Улуг бег (ум. 1449 г.). Тяхното присъствие в османските библиотеки в българските земи говори за интереса към персийската наука и литература, проявяван не само от техните основатели, но и от една немалка част от мюсюлманското население.

Макар и по-малко на брой, османотурските ръкописи13,14 също предлагат изящни образци.

Каталози, описи и други публикации

Ориенталската ръкописна сбирка все още не е цялостно разкрита в научни описи. В течение на годините и с различна продължителност от време с арабските ръкописи са работили д-р Аднан Даруиш от Сирия, д-р Йусуф Иззеддин от Ирак и Фурат ал-Джауахири, също от Ирак. А. Даруиш издава два тома „Опис на арабските ръкописи“, първият от които е посветен на съчиненията от областта на кораническите науки и хадисите, а вторият – на граматиката, лексикографията и литературата. Й. Иззеддин подбира преписи предимно от областта на историята и географията, които включва в публикувания през 1968 г. каталог. Ф. ал-Джауахири подготвя на фиши кратки описания на около 900 заглавия от различни области на арабската наука. Впоследствие описанието на арабските ръкописи се поема от български учени. През 1977 г. излиза Опис на преписите на Корана. През 1992 г., следвайки принципа на тематично представяне на ръкописния фонд и съблюдавайки една по-подробна схема в представянето на всеки паметник, фондацията за ислямско културно наследство „ал-Фуркан“ публикува в Лондон Опис на преписи от областта на хадисите, подготвен от Ст. Кендерова.

Най-пълно са разкрити персийските ръкописи, като основание за това е публикуваният през 1973 г. опис от д-р Джемшид Саяр. Трудът включва описания на 118 преписа на персийски език и 13 преподи и тълкувания на турски език.

Ръкописите на османотурски език, подробни описания на около 400 съчинения, са отразени върху фиши от проф. Б. Недков.

За колекцията са известни и следните по-важи публикации:

  • – Кендерова, Ст. Големите обществени (вакъфски) библиотеки по българските земи в светлината на новоиздирени извори. – В: Историята на книгата – начин на живот. Сб. в чест на проф. дфн Ани Гергова. С., 2002, 115-151.
  • – Кендерова, Ст. Книги, библиотеки и читателски интереси сред самоковските мюсюлмани (ХVIII-първа половина на ХIХ век). С., 2002.
  • – Кендерова, Ст. Персийската ръкописна книга в обществените библиотеки и частните сбирки в България през ХVIII-ХIХ век. – В: Ислям и култура. Изследвания. Състав. и отг. ред. Г. Лозанова и Л. Миков. С., 1999, 127-150.
  • – Кендерова, Ст и Б. Бешевлиев. Балканският полуостров, изобразен в картите на ал-Идриси. Палеографско и историко-географско изследване. Ч. I. С., 1990.
  • – Кендерова, Ст. и З. Иванова. Из сбирките на османските библиотеки в България през ХVІІІ-ХІХ век. Каталог на изложба от ръкописи и старопечатни книги София 1998. С., 1999.
  • – Киселинчева, М. Персийски миниатюри от 16 век от ръкописи, съхранявани в Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София. С., 1981.
  • – Недков, Б. България и съседните й земи през ХII век според „Географията“ на Идриси. С., 1960.
  • – Недков, Б. Ориенталистиката в Софийската Народна библиотека. – Годишник на ББИ за 1945-46 г. С., 1948, 226-239.
  • – Петкова-Божанова, Г. Опис на арабските ръкописи. Т. I. Коран. С., 1977.
  • – Сайяр, Дж. Опис на персийските ръкописи в Народната библиотека Кирил и Методий. С., 1973.
  • – Стайнова, М. Османските библиотеки в българските земи ХV-ХIХ век. Студии. С., 1982.
  • – Стоилова, А. и З. Иванова, Свещеният Коран през вековете. Каталог на изложба от ръкописи и печатни издания, съхранявани в НБКМ. София, 1995. С., 1995.
  • – Darwish, A. Fihris al-makhtutat al-arabiyya al-mahfuza fi Dar al-kutub al-shabiyya Kiril wa-Mitudi fi Sufiya. Al-Juz al-awwal-al-thani. Dimashq, 1969-1974.
  • – Izz al-Din, Y. Makhtutat arabiyya fi Maktabat Sufiah al-wataniyya al-bulghariyya (Kiril wa-Mitudi). Baghdad, 1968.
  • – Kenderova, St. Bibliotheques et livres musulmans dans les territoires balkaniques de l’Empire ottoman. Le cas de Samokov (XVIIIe – premiиre moitiй du XIXe siиcle). Thиse preparйe en vue de doctorat en „Histoire et civilisations de l’Europe“. Strasbourg, Universitй Marc Bloch, 2000. Publiйe а Villeneuve d’Ascq, 2002.
  • – Kenderova, St. Bulgaria. – In: World Survey of Islamic Manuscripts. Vol. I. Ed. by G. Roper. London, 1992, 121-142.
  • – Kenderova, St. Catalogue of Arabic Manuscripts in SS Cyril and Methodius National Library, Sofia, Bulgaria. Hadith Sciences. Ed. by M. Isa Waley. London, 1995.

Старопечатна арабографична книжнина

Обем

Сбирката арабографични старопечатни книги в Ориенталския отдел на Библиотеката включва около 2000 тома, издадени в Европа и Османската империя и 48 заглавия на периодични издания на османотурски език, издадени в рамките на днешните български земи.

История

Основният корпус издания с арабски литери, печатани в Европа и Османската империя, са постъпили в Народната библиотека след края на Руско-турската война през 1878 г. от фондовете на Вакъфските библиотеки, съществували в рамките на днешна България – Видинската, Самоковската, Кюстендилската, Софийската и др. Сведения за произхода на отделните екземпляри черпим от печати и бележки, свързани с битуването им – това са маргиналии за собственост, вакфиране (дарение с богоугодна цел), покупко-продажби, а така също от инвентарните книги на Ориенталския отдел, както и от различни публикации. Хронологично колекцията обхваща издания от края на ХVI в. до първата четвърт на ХIХ в. Тук са представени ранни европейски издания, книги на първата Османска държавна печатница, основана от Ибрахим Мютеферрика и екземпляри от по-късната книжна продукция в рамките на Османската империя.

Печатането с арабска графика започва своето развитие по българските земи през втората половина на ХIХ век, когато страната е все още в рамките на Османската империя и продължава след приключването на Руско-турската война през 1878 г. В България арабографични книги и периодика се печатат до 1941 г. и ние условно ги причисляваме към споменатата вече колекция Старопечатна книжнина. Основната част от тези издания постъпват във фондовете на Ориенталския отдел по силата на Закона за задължителния депозит, приет през 1897 г., както и чрез откупуване и отделни дарения.

Структура

Съставът на фонда, включващ старопечатната арабографична книжнина е следният:

  1. Колекция арабографични старопечатни книги, издавани в Османската империя и Турция до 1928 г., ранни европейски издания с арабски литери.
  2. Колекция арабографични старопечатни книги, издавани в България до 1941 г.
  3. Колекция арабографична периодика, издавана в България до 1941г.

Съдържание

  1. 1. Колекция арабографични старопечатни книги, издавани в Османската империя и Турция до 1928 г., ранни европейски издания с арабски литери.
    Най-ранното европейско издание в колекцията на Ориенталски отдел е al-Qanun fi’l-tibb (Законът по медицина) на Ибн Сина, отпечатан през 1593 г. в Рим, в типографията на кардинал Фердинандо Медичи, покровител на науката и изкуството. В колекцията има сборник Давидови псалми (Liber Psalmorvm Davidis regis, et prophetae), в който успоредно с арабския текст е разположено латинското му съответствие – издание от 1614 г. на типографията към френското посолство в Рим, основана от Савари дьо Брев (Ex Typographia Sauariana). Обхватът във времето при понятието старопечатни книги в Османската империя, не съвпада с този при славянските и латинските книги. За такива се считат изданията от 1729 г. до 1928 г., от откриването на първата в Османската държава официална печатница до замяната на арабската азбука с латиница в новосъздадената турска република. Типографията е основана от Ибрахим Мютеферрика, и до неговата смърт през 1745 г. са отпечатани седемнадесет заглавия. Това са предимно исторически и географски съчинения. Няколко от тях са в тираж хиляда, останалите имат тираж 500. Поради големия интерес и сравнително малкия тираж, цялата книжна продукция още в края на ХVIII век вече става библиографска рядкост. От този начален период в книгопечатането в Османската империя, в колекцията на Ориенталски отдел присъствуват четиринадесет заглавия, като някои издания са в повече от един екземпляр. Най-ценно от тях е съчинението Cihan-numa (Огледало на света) на Кятиб Челеби (1609-1658), илюстрирано с 39 цветни карти и таблици.
  2. 2. Колекция арабографични старопечатни книги, издавани в България до 1941 г.
    Първата печатница с арабски шрифтове на българска територия е открита през 1864 г. в гр. Русе и е свързана с необходимостта от огласяване реформаторската политика на новоназначения главен управител на Дунавския вилает, Митхад паша. Най-ранното издание на печатницата, на което сме попаднали до момента е Турско-българский буквар, написан от Иван Чорапчиев, отпечатан през същата година. В началото на ХХ век броят на подобни печатници с арабографична продукция в страната значително нараства. Между българските печатници също има такива, които издават книги на османотурски и арабски език. Издателската продукция е много разнообразна. След провеждането на конгреса на турските учители в Свищов през 1922 г., в чиято програма е обърнато внимание на необходимостта от учебници, съобразени с програмите на различните степени на обучение в мюсюлманските училища, особено много се активизира издаването на арабографичната книга. В сбирките присъствуват учебници и помагала по коранически науки, български, турски, математика, родинознание, история, география, природознание, етика, физика, химия и др. Според Правилника за учебниците, утвърден от Министерството но просвещението през 1879 г., веднъж приет учебник може да се ползва три години, след което задължително се преработва и допълва. Това е предпоставка за една внушителна по обем, за малка страна като България, книжна продукция с арабска графика. Без да твърдим, че всички отпечатани в страната заглавия са представени в колекцията, смятаме че сбирката ни дава почти пълна представа за тематиката на тези издания.
  3. 3. Колекция арабографична периодика, издавана в България до 1941 г.
    В Русенската вилаетска (областна) печатница в периода 1865 г. – 1877 г. се издава вестник Tuna / Дунав – първото периодично издание на османотурски език у нас, като успоредно върви и текстът на български език. Пак там през 1868 г. започва издаването на Статистически годишник на Дунавския вилает (Tuna vilayeti salnamesi). В началото на ХХ-ти век многобройните в българската държава печатници ползващи арабски литери активизират дейността си. Само в периода от Руско-турската война до 1908 г. заглавията на отпечатаните вестници и списания на османотурски език са 44 на брой. Някои от тях са двуезични, т. е. с успореден български текст. В библиографския указател Български периодичен печат за периода 1878-1944 г. са регистрирани 75 периодични издания на османотурски език, от които притежаваме 48 заглавия.

Публикации

БЪЛГАРСКА възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания. 1806-1878. Състав. М. Стоянов, Т. I-II, София, 1957. 664+958 с.

ТУРСКИ – Български периодичен печат. 1878-1944. Анотиран библиографски указател. Т. III. София, 1969, 40-47.

ИВАНОВА, З. За арабографичната книжнина, печатана в България. – ИНБКМ, 23/29/, 1999, 232-237.

КЕНДЕРОВА, Ст. Книги, библиотеки и читателски интереси сред самоковските мюсюлмани (ХVIII – първата половина на ХIХ век). София, 2002. 352 с.

КЕНДЕРОВА, Ст. и З. ИВАНОВА. Из сбирките на вакъфските библиотеки в България през ХVIII – ХIХ век. Каталог на изложба от ръкописи и старопечатни книги – София, 1998. София, 1999. 145 с.

МАЛЕЕВ, М. Опис на недуховните книги от Видинската библиотека на Пазвантоглу Осман ага. – Сб. НУНК, Кн. 3, 1890, 405-409.

НЕДКОВ, Б. Ориенталският отдел на Държавната библиотека „В. Коларов“ – Исторически преглед, 1954, 2, 115-116.

СТАЙНОВА, М. Книгата в обществения живот на османските турци през ХV-ХIХ век. – Studia Balcanica 21, Култура и общество, I, 1992, 121-145.

СТАЙНОВА, М. Османските библиотеки в българските земи ХV-ХIХ век, Студии. София, 1982. 206 с.

ТУРСКИ КНИГИ – Български книги, 1878-1944. Библиографски указател. VI, София, 1983, 393-405.

Достъп

Фодовете се управляват от Ориенталския отдел. Сътрудниците на отдела извършват специализирани справки.

Читателите могат да правят заявки за репродуциране на материали от фонда като попълнят съответен формуляр, съобразен с действащите в Библиотеката – Правила за обслужване на потребителите и Ценоразпис на услугите.

Работно време на отдела: понеделник-петък, 8.30-17.00 ч.

Всички документи се ползват само в специализираната читалня № 1 с работно време: понеделник- петък от 8:30-18:00 ч., събота от 9:00-15:00 ч.

Архивните материали се изпълняват всеки ден от 9:00 до 15:30 ч. В събота читателите ползват само запазени материали.

Ръкописи и микрофилми се изпълняват всеки ден от 9:00 до 15:30 ч. В събота ръкописи не се ползват и не се изпълняват

Старопечатните издания и микрофилми се изпълняват всеки ден от 9:00 до 15:30 ч. В събота старопечатните издания не се изпълняват, но могат да се ползват в Читалнята.

Част от документите в колекцията са достъпни и през Дигиталната библиотека.

 

  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •