Националната библиотека съхранява стотици османски регистри на населението (nüfus defteri) с вписани имена на жителите на градове, махали, села от българските земи през XIX век.

Информацията е злато и тази азбучна истина е позната още от древността – известно е, че средновековните владетели пазели в хазната си, заедно с другите ценни артефакти, важните владетелски документи, които фиксирали договори, спогодби, нормативни актове и прочее. В много по-голяма степен грижата за архивите е характерна за Османската империя, която поставила под своя власт обширни територии от Балканите,Северна Африка, цяла Мала Азия и други места.

Османците съумяват да изградят собствена система за запазване на старите документи. С течение на времето те се натрупвали и съхранявали в централните и някои местни институции на властта. През 1846 г. се създават архиви в по-съвременен смисъл. Тогава великият везир Мустафа Рашид паша събира на едно място документите, произлезли от дейността на централните институции и основава Хазине-и еврак (Съкровищница на документи). В този „трезор“ се пазили много ранни (още от 30-те години на XV век) описи на жители на обширната държава. Населението било включвано в поименни списъци по различни причини – облагане на производството (tahrir defteri), платци на джизие – плащано само от немюсюлмани (ciziye defteri), регистрации на имущество (temettuat defteri) и други. От XIX век запoчват да се извършват преброявания и да се изготвят регистри на населението (nüfus defteri).

Вписани жители на селище от Разградско (1873 г.). Сигнатура: Ф. 117, a.e. 167

Вписани жители на селище от Разградско (1873 г.). Сигнатура: Ф. 117, a.e. 167

Тях ще представим тук – защото регистрацията на градовете и селата от Дунавския вилает (Tuna vilayet), и извършеното заедно с това преброяване – от 1865/66 г., носи на науката безценна информация за населението.

Вписани жители на селище от Плевенско (Б.д.). Сигнатура: Ф. 116, a.e. 286

Вписани жители на селище от Плевенско (Б.д.). Сигнатура: Ф. 116, a.e. 286

 

Османците извършват четири общи преброявания – през 1831, 1881, 1905 и 1914 г. Заедно с това са изготвяни и други,специално по отношение на град или област, като гореспоменатото на Дунавската провинция, започнато от Мидхат паша през 1865 г. и продължило до 1874 г. Една от целите на регистрацията е поданиците да получат паспорти (tezkere-i osmaniye). Тук са представени изображения от някои документи съставени по това време. Голямото предимство на регистрите на населението съхранявани в Библиотеката е, че за разлика от тези от Истанбулския османски архив, които са обобщени дефтери, те представляват първичните списъци, за надежността, на които се подписват в заключителни протоколи османски чиновници по регистрацията и представители на населението.

Начална страница на регистър за селище от Свищовско (1871 г.). Сигнатура: Ф. 118, a.e. 109

Начална страница на регистър за селище от Свищовско (1871 г.). Сигнатура: Ф. 118, a.e. 109

Документите представляват бланки, в които са вписани имената на жителите (от градове или села), възрастта, отличителните им белези, професията и прочее информация. Тези документи са безценен източник за родови изследвания и всеки, чийто род произхожда в някое от селищата на бившия Дунавски вилает потенциално може да открие имената на своите предшественици.

Заключителен протокол от регистър за селище от Свищовско (1871 г.). Сигнатура: Ф. 118, a.e. 109

Заключителен протокол от регистър за селище от Свищовско (1871 г.). Сигнатура: Ф. 118, a.e. 109