Никола дьо Николе (1517 – 1583) е географ към двора на френския крал Анри II. В началния период от своята работа той е натоварен основно със задачата да картографира земите в Северна Европа и Британските острови. По време на пътуванията си географът изпълнява и тайна дипломатическа мисия да опише подробно живота, нравите и социалния разрез на обществата с цел – създаване на ръководство за ориентиране при евентуални военни действия. През 1555 г. Николе е назначен за кралски географ – привилегия, която му позволява да публикува издания със своите пътешествия и да се подписва в тях с това високо звание. През 1551 г. той заминава за Константинопол като част от посланическа делегация на френския крал в двора на султан Сюлейман Великолепни. Посолството на Франция в столицата на Османската империя е първата установена европейска дипломатическа мисия там (1535 г.). Николе отпътува със задача да опише устройството на съдебната система, администрацията и военните формирования на империята, но също така да скицира подробно нравите, обичаите, етнографската специфика и социалната йерархия на обществата, които населяват Европейска Турция. Предполага се, че и тук му е възложена мисия за секретен шпионаж за френската корона.

В резултат от това негово пътешествие се появява книгата „Пътешествия в Европейска Турция“ (Le navigationi et viaggi fatti nella Turchia di Nicolo de Nicolai del Delfinato, signor d’Arfevilla, cameriere et geografo ordinario del Re di Francia. 1567) . Освен дескриптивна география на посетените земи и населени места, тя съдържа 60 илюстрации, които онагледяват подробния авторски разказ на наблюдателния географ. Книгата му е разделена на четири части. В първата част Николе описва успехите на френския посланик при Високата порта – Габриел д’Арамон. Тук са отразени особеностите на Северна Африка и Средиземноморието, през които преминава пътят на делегацията към Константинопол. Николе не се задълбочава да коментира нравите и интригите, на които вероятно е бил свидетел по пътя си, но подробно описва градовете и историческите забележителности в тях. Според изследователите, той се е опитвал чрез тази първа част да отклони вниманието от същинската си мисия, която развива в съдържанието след нея. Във втората част са изброени и описани преселниците по гръцките острови Хиос, Митилин и др. Според френския географ „в целия Изток няма по-красиви жени и девойки, подобни по-скоро на нимфи и богини, отколкото на същества от плът и кръв, както на Хиос“. Наред с молитвените храмове на мюсюлманите – джамиите, тук е отредено място и на банята на султанския харем. Половината от съдържанието на тази част е посветена на Константинопол – неговата история, архитектурни забележителности и пр. Интересен факт е, че и в двете части на книгата са включени подробни описания на жените и мястото им в социалната йерархия на обществото – от полуголата алжирска робиня до първата дама в султанския харем, облечена в елитни дрехи по последна мода.

В третата книга е описана подробно османската армия. Николе е имал познания и умения в областта на военното дело, стратегия и тактика, което му позволява с лекота и усет към детайла да представи цялата й йерархия – от аджемиоглана (бъдещ член на еничарския корпус) до елитните й части, оглавени от агата. Тук е споменат и Скендербег – прочутият албанският герой, който също навлиза в живота като аджемиоглан.  Включени са и други представители на обществото, които чрез своите професии, изкуства и занаяти участват във всекидневния живот – музиканти, готвачи, лекари, търговци, поклонници по светите места, религиозни аскети и пр.

Четвъртата книга описва историята на Персия, разточителния светски живот там, както и  различните нрави и обичаи, оръжия и пр. В нея са включени и текстове за религиозни вярвания и ритуални практики в Армения, описание на Тракия и Одрин – обичаите, законите, религията и древните им богове. Николе споменава, че някои от траките вярват в безсмъртието на човешката душа. В тази част от книгата намират място и описания на Древна Гърция и Македония.

Илюстрациите в книгата са по скици на Никола дьо Николе и са пряко свързани със съдържанието. Авторството на художествените изображения е приписвано на известния майстор на Венецианската школа от късния Ренесанс – Тициан. Те разкриват живота в ислямския свят през XVI век, така чужд за народите на Европа. Това е първата илюстрована книга, която го представя в толкова пълен и многоаспектен ракурс. Като интересна особеност е  коментирана консумацията на сорбе, което „подправено“ с щипка опиум довежда до ефект, подобен на алкохолното опиянение. Описани и скицирани са и ритуални действия, предизвикани също от въздействието на халюциногенни билки и субстанции. Силно експресивно е изображението на съсредоточен в убежденията си поклонник на суфизма (qalandar), осигурил с нестандартен пиърсинг духовното си пречистване. Конник делѝя, принадлежащ към леката кавалерия и прочут с безразсъдната си смелост, е представен в целия му екстравагантен блясък.

Изданието на Николе излиза първо на френски език (1567 г.) и се радва на небивал читателски интерес и търговска реализация. По-късно е преиздадено на различни езици, сред които италиански, нидерландски, английски и немски. До днес няма цялостен български превод. В колекциите на отдел „Ръкописи и старопечатни книги“ на Националната библиотека се съхраняват две ранни издания на пътешествията на Николе – на френски език (Les nauigations peregrinations et voyages, faicts en la Turquie, par Nicolas de Nicolay Daulphinoys. En Anvers : Par Guillaume Silivius, imprimeur du Roy, 1576) и на италиански език (Le navigationi et viaggi fatti nella Turchia di Nicolo de Nicolai del Delfinato, signor d’Arfevilla, cameriere et geografo ordinario del Re di Francia. Venetia : Francesco Ziletti, 1580), от което са приложените към настоящия текст илюстрации.