В „Перли в КОРОНАта“ на Националната библиотека се представя единственият цялостно запазен славянски Хронограф в най-голямата ръкописна колекция  на територията на България.

Средновековната българска историопис се заражда със създаването на българската държава в края на VІІ в. Най-старото българско летописно съчинение, кратка ханска хроника, е „Именникът на българските ханове“, създаден вероятно през VIII в. Старобългарският първообраз е преминал на руска почва в ранна епоха, не по-късно от ХІ – ХІІ в. Освен „Именника“ в компилацията влизат хрониките на Йоан Малала и Георги Амартол, „Александрията“ и библейските старозаветни книги.

Съществува хипотезата, че през 921 г. е създаден обширен „Български хронограф“. Оригиналът му не е запазен, но откъси от него са съхранени в руски преписи от ХV–ХVІІв.

През ХІV в., не по-късно от 1345 г., е направен превод на  „Хрониката“ на Константин Манасий, съчинение в стихотворна форма, което разказва за периода от Сътворението на света до 1081 г. Към българския превод на хрониката са направени 27 добавки, а от тях 18 текста са свързани с историята на България. Те могат да бъдат определени като кратка българска хроника. Преводът на „Манасиевата хроника“ е използван като източник за написването на редица руски и молдовски исторически съчинения.

От ХV в. датира една оригинална българска историко-летописна творба – „Българската анонимна хроника“, която е  запазена само в един препис от ХVІ в., молдовски по произход.

През ХVІ в. в Русия е създаден обширен летописен свод, известен под името „Руски хронограф“, който проследява световната и руската история. В това съчинение историческото развитие на русите и на южните славяни е представено като част от световната история. Един от основните извори за „Хронографа“ е българският превод на „Манасиевата хроника“. През XVII в. са създадени втора редакция на „Хронографа“, известна като Основна и третата, т.нар. Разпространена редакция. В средата на ХVІ в. е съставена Западноруската редакция на „Хронографа“, въз основа на която по-късно се съставят сръбски летописни съчинения.

Независимо от факта, че представеният тук „Летописец“ принадлежи на руската ръкописна традиция, в него са включени и текстове, отразяващи важни събития в българската обща и културна история, сред които са покръстването на българите, походите на българските владетели срещу Византия, падането на България под византийско владичество, възстановяването на Второто българско царство, историята на българските царе до времето на Иван Асен II. В хрониката са включени и две съчинения, съдържащи сведения за живота и дейността на славянските първоучители – светите братя Кирил и Методий: „Сказание о преложении книг“, съдържащо отделна част за превода на гръцките книги на словенски (на старобългарски) език и „Сказание вкратце о рождении и о житии светаго Кирила Философа“.

Софийският препис на „Книга глаголемая хронограф“, изписан вероятно през 1627 г. , с обем 431 л. хартия, съдържа 215 глави. Изложението на събитията обхваща времето от  библейската история за Сътворението на света до възцаряването на руския владетел Михаил Фьодорович Романов (1613 – 1645 г.). Заглавието на една от основните части гласи: От летописеца избрано накратко от началото на родословието от Адам от първите дни и от коляното му, от което произлязоха царете, съдиите и владетелите и кой колко години живя до сега протичащото, което беше избрано. 1627.

Няма сведения за мястото на създаването на паметника и книжовниците, изписали кодекса, няма данни и за пътя, по който книгата е дошла в българските земи. Запазен е само летописен запис от 1787 г., в който са отразени междуособните битки между Мехмед Мелек паша и Йомер ага, бащата на управителя на Видинската област Осман Пазвантоглу и преживените от християнското население от околните села големи изпитания по времето на тези бунтове.