В ръкописната колекция на отдел „Ориенталски сбирки“ се съхраняват важни съчинения с исторически характер на османотурски език, които са плод на перото на известни османски хронисти и историци. Едно от тях е „Корона на историите“ (Tac еt-tevȃrih) (Тадж ет-теварих) на Ибрахим Печеви. Авторът на съчинението е роден в град Печ (Печуй, Печеви) в Унгария през 982 г. по хиджра (1574) г., откъдето и получава прозвището „Печеви“ (означаващо „от Печ“). От информацията, която авторът дава в началото на съчинението си, се разбира, че той е потомък на силяхдара Кара Давуд, притежател на зеамет (ленно владение с годишен доход от данъци от 20 000 до 99 000 акчета) в Босна по времето на султан Мехмед II (1451 – 1481). Неговият син Джафер Бей бил алайбей в Тергрище в Босна, а един от неговите синове пък е бащата на Ибрахим Печеви. Печеви не споменава неговото име, но кариерата му е свързана с унгарските територии под османска власт. Майката на османския историк е от фамилията Соколовичи (фамилия на османски велики везири, водеща произхода си от помюсюлманчения чрез девширме босненец Мехмед Соколович). Ибрахим обаче остава сирак на ранна възраст и негов попечител става техният роднина Лала Мехмед Паша, който през 1013 (1604) г. се издига дори на поста велик везир. Значителна част от живота си той прекарва в неговото обкръжение. Още на 19 години (1593 г.) поема по пътя на своите предци, започвайки военна кариера, като се включва в похода на Синан Паша срещу Унгария. Участва в обсадата на крепостта Петроварадин.

След смъртта на своя благодетел (1024 (1615)) г. е натоварен със задължението да състави регистрите на санджаците в Анадола. Дълги години заема поста дефтердар в санджака Токат, след което е назначен пак на поста дефтердар в дунавските провинции. След това получава поста дефтердар на Анадола (1040 (1631)), а през 1048 (1638) г. става дефтердар на Темешвар. През 1051 (1641) г. напуска този пост и се установява в Буда (днес Будапеща), а после в Печ (Печуй, Печеви), където написва своето историческо съчинение. Годината на смъртта му не е категорично известна. В някои източници се дава 1061 (1651) г., но най-вероятно е починал няколко години преди това, защото в един от преписите на съчинението му, който е от 1649 г. той е наречен „покойният“.

Съчинението му „Корона на историите“ (Tac еt-tevȃrih) (Тадж ет-теварих) представлява разказ (историческо представяне) на събитията от периода 926 – 1049 (1520 – 1639) г. и е едно от най-ценните съчинения с исторически характер за това време. Печеви е и първият османски историк, използвал чужди източници при написването на своето съчинение, наред с османските хроники, написани преди него. Това са хрониките на унгарските историци Каспар Хелтаи (1575) и Н. В. Ищванфи (1622). „Корона на историите“ е разделена на части, като всяка част се отнася за управлението на отделен султан. Най-пространни са частите за управлението на султаните Сюлейман I Кануни (Законодател) (1520 – 1566) и Мехмед III (1595 – 1603). В последната част на съчинението си (за управлението на Мурад IV (1623 – 1640)) авторът прибягва до по-резюмирано представяне на събитията, за разлика от първите, които изобилстват с подробности. Историята на Печеви е написана на разбираем език. Авторът избягва изкуствената източна натруфеност на стила, а на места дори използва думи и изрази на унгарски език, което е свидетелство, че го е владеел. Последното събитие, описано в съчинението, е завръщането на султан Мурад IV от похода срещу Иран (по-точно Сефевидската държава) в Истанбул.

Наред с представянето на политическите събития, авторът дава и много странична информация – за създаването на барута, за изобретяването на печатницата и началото на книгопечатането, разказа за Червената ябълка, за разпространението на кафето и тютюна в османските територии, за комметите и др. Ценна е информацията, която дава за великите везири, шейхюлислямите и представителите на улемата от епохата, за която пише. Съчинението съдържа и кратки приказки и анекдоти, които са ценни за изследването на народната литература от тази епоха. Научната стойност на „Корона на историите“ (Tac еt-tevȃrih) на Печеви нараства и заради това, че авторът привежда информация от унгарски хроники, като превежда отделни части от тях и ги адаптира към хрониката си.

Съчинението има много преписи, повечето от които завършват със събитията от 1049 (1639) и смъртта на Мурад IV. Преписът, съхраняван в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, е един от тях. Той е датиран в 1058 (1648/49) г., т.е. направен е само седем години след написването на оригиналното съчинение. Кодексът е с формат 283х190 (235х130) мм, а съчинението е 203 листа. Ръкописът е бил притежание на Самоковската вакъфска библиотека.