Глобус (от на латински: globus, „кълбо“) е триизмерен модел на Земята или друга планета, а също и модел на небесната сфера (небесен глобус). Първият модел на глобус е създаден около 150 пр. Хр. от Кратет Малски.

В „Картографски и графични издания“ на отдел „Специални колекции“ може да се разгледат два интересни и малко познати глобуса на Луната.

Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери естествен спътник в Слънчевата система. Средното разстояние между Луната и Земята е близо 385 000 км. Лунният диаметър е 3 476 километра (близо 4 пъти по-малък от този на Земята).

Както е известно, поради синхронната си орбита, Луната е видима откъм Земята само от една страна, докато 41% от повърхността остава невидима и, не особено коректно, понякога е наричана тъмна страна на Луната.

За пръв път голяма част от невидимата страна на Луната, около 70%, бива фотографирана на 7 октомври 1959 г. от съветската автоматична междупланетна станция „Луна-3“. Сканираните изображения на 29-те фотографии били излъчени по радиоканал към Земята, успешно приети и възстановени въпреки многото смущения и не особено високата резолюция.

Въз основа на резултатите от „Луна-3“ Съветската академия на науките публикува първия атлас на обратната страна на Луната през 1960 г. в мащаб 1:10 000 000, а 18 най-големи обекти на повърхността получават своите наименования.

 

Лунният глобус на Рет (Räts Mondglobus)

С картови материали от СССР немското издателство „Паул Рет“ издава първия лунен глобус, показващ далечната (обратната) страна на Луната. Глобусът на Луната е издаден в Лайпциг 1963 г. Той е цветен, на лакирана хартия върху пластмасова стойка, 33 см. в диаметър и мащаб 1:10 400 000. Цена към днешна дата 350 евро.

Редкият и уникален артефакт от космическата ера е произведен, за да демонстрира превъзходството на Русия над Америка в космическата надпревара. Тази източногерманска версия, отпечатана в град Гота, показва невижданите досега изображения на далечната страна на Луната. В червено са маркирани новооткритите лунни езера и кратери, най-често кръстени на руски учени. Точката на удара  на станция „Луна-2“ (13 септември 1959 г.) също е маркирана на земното кълбо.

Разбира се, прогресът при изучаването на Луната продължава. Особен принос към картографирането на далечната страна на Луната има американската орбитална програма Lunar Orbiter в периода 1966 – 1967 г., която постига фотографиране на 99%. от цялата повърхност на Луната с разрешение под 60 m.

 

Лунен глобус на компанията Ренд Макнели (Rand McNally & Co)

Това е 12 инчов лунен глобус с акрилна стойка, винтидж. Глобусът в мащаб около 1:11 400 000 е 28 см. в диаметър и е произведен от Rand McNally & Company в Чикаго, Илинойс през 1969 г. Изработен е от фиброкартон с покритие от хартия, с непокътната Екваторна лента. Има подвижна целулоидна скала, прикрепена с 2 никелови бутона на северния и южния полюс.

Този американски глобус е произведен малко преди Аполо-11 да направи известното си кацане на Луната. Използвани са фотографии на NASA от 1969 г., като обратната страна на Луната е фотографирана от Аполо-10 през май 1969 г.

Съставен от 12 сегмента, Лунният глобус показва кратерите в сиви тонове на пастелен фон.

Лунните глобуси стават популярни през 60-те години на миналия век, когато хората следят американската и съветската космическа надпревара, а кулминацията настъпва с първите крачки на човек на Луната през 1969 г.