Добри Желязков се смята за родоначалник на българското текстилно фабрично производство. Той е наричан от съгражданите си „Фабрикаджията“, а собственоръчно се подписва „Добри Желязков-Ислименли“. Роден е през 1800 г. в гр. Сливен в бедно семейство. Както много сливенски семейства, след Руско-турската война от 1828 – 1829 г., се преселва в гр. Севастопол, Крим (Южна Русия), където се търгува с колониални стоки, внос от Измид (Мала Азия). Той изнася кримска вълна за българските земи, а оттам коприна, която продава във Виена и Брашов. По време на едно от пътуванията си до гр. Екатеринослав му се отдава възможност да посети някои фабрики за производство на сукно. Тогава узрява идеята да постави основите на ръчното текстилно производство в родния си град, ползвайки изобилието на карнобатската вълна в Сливенски санджак.

В резултат от наложената забрана от страна на Русия за износ на текстилни машини и съоръжения в неприятелски страни, Фабрикаджията изгражда модели на механичен стан, чекрък, дарак и съоръжения за използване на водната енергия. През 1834 г. се завръща в гр. Сливен и открива работилница в къщата на съпругата си. Две години по-късно е издаден ферман, с който му се възлага производството на аба, сукно и шаяк за нуждите на османската армия.

Ферманът за откриване на Желязковата тъкачна фабрика става факт на 16 февруари 1836 г. благодарение на застъпничеството на княз Стефан Богориди, който се ползва с пълното доверие на султан Махмуд II (1808 – 1839). Добри Желязков е познат сред съгражданите си като човек с богата за времето си обща култура, с буден и предприемчив дух. Негов зет е известният възрожденски поет и просветител Добри Чинтулов, който пише за него с огромен пиетет. Той е сред първите членове на основаната от д-р Ив. Селимински в родния му град през 1825 г. първа българска тайна организация „Братство“. Спомоществовател е на издадения през 1843 г. в гр. Смирна (дн. Измир) учебник по география „Общое землеописание вкратце за сичката земля“ от Константин Фотинов. Добри Желязков е и радетел за откриването на девическо училище в гр. Сливен в началото на 40-те XIX в.

„… Такива лица, намиращи се в империята ми, като него, са заслужили моето императорско благоволение; най-първо той е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми… следователно внимавайте, щото от 1251 (1836 г.) да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман…“

(Извадка от фермана, преведен от Господин Папунчев, бивш учител по турски език и адвокат в гр. Сливен, включен в книгата на Георги Козаров. Добри Желязков Фабрикаджията. Сливен, 2000, с. 33 – 34.)

 

Заповед (ферман), издадена на 21 шевал 1251/16 февруари 1836 г. за производство на аба, шаяк и сукно в гр. Сливен, възложено на Добри Желязков. Султанският ферман освобождава Добри Желязков от издължаването на всякакви даждия и налози и го упълномощава да ръководи и обзавежда държавната сукнена фабрика в Сливен, както и да изработва облекло за чиновническия апарат и платове за униформите на създадената в периода на управление на султан Махмуд II (1808 – 1839) по нов модерен европейски образец редовна войска, която да замени унищожения през 1826 г. еничарски корпус.

Първоначално документът бил укрепен със зелено платно, но след реставрация е отстранено. Размери: ширина 65 см и дължина 90 см.

Дарен на Добри Желязков, ферманът бил запазен от сина му Иванчо Д. Желязков, а впоследствие предаден на сливенското читалище „Зора“. През 30-те години на миналия век се намирал на съхранение в Българския народен музей, София. По-късно е предаден на Народната библиотека.

Достъп до документа (Връзка към старата версия на Дигитална библиотека) – Ориенталски документи / България и Балкани на сайта на НБКМ.