Борис Христов в ролята на Филип II от операта „Дон Карлос“ на Дж. Верди

 

„Не се мери с Христов! Той е само човек! Мери се с дядо Верди и с изкуството, защото са вечни!“

„Мъчително е да гледаш, да слушаш и да изследваш дворни пернати и скитащи котки, след като си познавал орли и лъвове.“

На 18 май 1914 г. е роден Борис Христов. Най-великият от великите! Баща му Кирил Христов Совичанов произхожда от будно българско семейство от Битоля, деец е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация. Дядо му по бащина линия Христо Совичанин-Псалта участва в борбите за самостоятелна българска църква, а по-късно е и касиер на Битолския революционен окръг.

Кръщелното свидетелство на Борис Христов, 17 август 1914 г.

Още докато Борис Христов е дете, семейството му се премества в София, където живее в къща на улица „Цар Самуил“ № 43, днес Музикален център „Борис Христов“. От ранна възраст Христов демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „Св. Александър Невски“. От 1930 година пее в Хор „Гусла“, на който след 1940 г. е солист.

На Богоявление през 1942 г. участва като хорист в Богослужението в присъствието на царя. Времето е много студено, затова хористите и духовниците, вкл. Екзарха, са поканени в Двореца да се стоплят, където им поднасят закуски. Хорът изпява и няколко светски песни, сред които и тази за хан Крум, където солист е Борис Христов. Певческите умения и качества на Христов впечатляват мнозина и това става причина през май 1942 г. той да получи стипендия от правителството (с личното участие и подкрепа от страна на цар Борис III) за обучение и специализация в Милано при известния баритон Рикардо Страчари.

По време на Втората световна война (1939 – 1945) прекарва около година във военнопленнически лагер. След това достига до Италия, където скоро започва блестяща кариера.

Оперния си дебют прави в малката роля на Колин от операта „Бохеми“ на Джакомо Пучини в Реджо ди Калабрия на 12 май 1946 г. След още няколко малки роли Христов за пръв път привлича вниманието на критиката с ролята на Пимен в „Борис Годунов“ на Мусоргски през февруари 1947 г. в Рим, а през 1948 година за пръв път изпълнява коронната си роля на Годунов в Каляри.

През следващите няколко години Христов продължава с изявите си в различни италиански театри, в началото на 1949 г. гастролира в лондонския „Ковънт Гардън“, на 15 февруари за пръв път пее в миланската „Ла Скала“, а на 9 август – в „Арена ди Верона“.

Повече от 30 години пее в най-големите оперни театри. Приключва кариерата си с концерт в Българската академия за изкуство и култура в Рим на 22 юни 1986 г.

Борис Христов умира в Рим на 28 юни 1993 г., но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Свети Александър Невски“ и е погребано в София.

Борис Христов в ролята на Борис Гудонов от едноименната опера на М. Мусоргски