Носенето на маски предпазва до 30% от заразяване, то трябва да стане нашият нов религиозен ритуал
Фалшива новина е, че оздравял може да се разболее отново

Това е той:

  • Д-р Александър Симидчиев е роден на 23 април 1962 година.
  • Кариерата му започва от Специализираната болница за лечение на белодробни болести „Св. Пантелеймон” в Перник
  • Впоследствие е назначен като асистент в Университетска болница по белодробни болести „Св. София” в столицата
  • До 1996з. работи в голяма компания за медицинска техника, от 2001 з. е продуктов мениджър в световноизвестна (фармацевтична компания
  • Пулмолог е, началник на отделение в МВР-болница в София
  • Преподава в Пловдивския медицински университет
  • Председател е на сдружение „Въздух и здраве”

 

– Д-р Симидчиев, ще има ли следващи вълни на заболеваемост в резултат на COVID-19?

– Ще има още две вълни в резултат на коронавируса, които ще натоварят здравната система. Втората, която очакваме, е на острите заболявания, отложени заради спрения планов прием на пациентите в условията на извънредното положение. Третата са хроничните заболявания, които се обострят на базата на това, че пациентите ги е страх от инфектиране и не искат да отидат на лекар.

Колкото до вълни на инфектираност от самия COVID-19 и сега има малки вълнички, т.е. той флуктоира, движи се на приливи и отливи. Пик все още не сме имали отчасти заради наложените мерки, отчасти заради БЦЖ ваксината. Малки покачвания има, но голяма вълна няма. Надявам се и да нямаме. У нас епидемията гори малко бавно, тъй като няма много кислород. За нея това са здравите хора, които много контактуват. Първоначалното затягане на мерките даде добър резултат, а впоследствие хората се уплашиха, не всички общуват в непосредствена близост и се съобразяват с изискванията. Поради това не предвиждам кой знае колко голяма вълна на заболеваемост. Ще гори обаче бавно, докато материалът не се изчерпи, а това са хората, които не са се срещнали с коронавируса.

– Оптимист ли сте, че заболеваемостта ще запази сегашните си нива, след като маските паднаха поне на улицата?

– Лакмусът, мерилото за това колко сме интелигентни като общество ще покаже дали по-голямата част от хората ще бъдат достатъчно дисциплинирани или не. Това дори не е въпрос толкова на дисциплина, а на вътрешно усещане да пазим другите около нас. Аз например, щом работя в болница, където се лекуват пациенти с коронавирус, съм рисков за другите. Затова трябва да ги пазя и както религиозно изпълнителните, така и аз ходя с маска.

– Дни, откакто мерките са разхлабени, но в кафенетата вече има струпване на повече от четирима на маса. Какво ще се случи с тези хора?

– Със сигурност ще го преболедуват. Ако са млади и без хронични заболявания, ще го изкарат леко. Те обаче ще създадат сериозен проблем, ако заразят възрастни хора, чувствителни към инфекцията, с белодробни, със сърдечносъдови и ендокринни заболявания. Точно тези хора са рискови и е време да осъзнаят този факт, защото поведението им може да струва заболяването, дори смъртта на други. Ето защо трябва да се спазва дистанция и да се носят маски на закрити места, както и да си мият ръцете, след като пипат нещо наоколо. Ако изпълняват тези неща, ще се съхранят доколкото може. Недисциплинираните ще генерират необходимия имунитет, за да може заболеваемостта да излезе от нормата епидемия.

– Мнозина оспорват маските. Твърдят, че носенето им може да създаде бактериална инфекция. Има ли такава опасност?

– Маските защитават. Те не могат да ни предпазят от това, което е във въздуха, но възпрепятстват пръски от нас, ако сме заразени, да попадат върху предметите около нас. Освен това след ползване те се дезинфекцират. Така те не могат да станат бактероопасни. Те се носят, за да пазят другите. Хирурзите си ги слагат точно за да не инфектират т. нар. оперативно поле. Носенето им снижава между 15 и 30% вероятността от заразяване. Тъй като те не прилепват съвсем до лицето, не могат да ни предпазят от вирусите сто на сто.

– Какво може да направи човек за себе си в условията на пандемия от COVID-19, за да опази здравето си?

– С риск да звуча като развалена грамофонна плоча пак казвам, основното е физическото дистанциране на повече от 2 метра, честото и прецизно миене на ръцете и носенето на предпазни средства като маски, когато сме близо един до друг – в магазини, в аптеки, в градския транспорт. Когато сме в парка и сме на минимум 2 метра от други хора, маската не е задължителна. Тя дори може да бъде неподходяща в такива случаи.

Носенето й, когато сме един до друг, миенето на ръцете и физическото дистанциране, колкото и досадно да звучи, са трите основни неща, които трябва да спазваме. Идеалният вариант за възрастните и хронично болните хора е да носят маски тип FFP2 и FFP3, но на практика това е невъзможно, защото те трудно се намират. Независимо от какъв вид са трябва да си ги слагаме. Те трябва да станат нашия нов религиозен ритуал.

– Мислили ли сте за най-тежкия сценарий, в който човечеството не открива ваксина?

– Откриването на ваксина не е нещо, което става за броени дни, дори за седмици. Дори да се създаде такава, предстоят няколко етапа на изпитвания, преди да започне прилагането й, които отнемат време. Аз мисля, че човечеството ще стигне до разработването й.

– Ние, българите, сме във водещата петица по света по артериална хипертония. Възможно ли е човек, засегнат от нея, който държи кръвното в относително добри граници с медикаменти, да бъде засегнат рисково от коронавируса?

– Последно проучване от Великобритания посочва, че не всички рискови заболявания, каквито са сърдечносъдовите и белодробните, са еднакво рискови. Тези от тях, които са добре контролирани и не водят до съществена увреда на белия дроб или на сърцето, не се смятат за силно рискови. Това важи и за диабетиците. Ако имаме добре контролирана с лекарства артериална хипертония и нямаме сърдечна недостатъчност, хиперплазия или хипертрофия на сърцето, рискът не е кой знае колко голям. Ако обаче хипертонията не е добре контролирана, се получава хипертонична реакция, имаме сърдечна недостатъчност, вирусът обостря състоянието ни и го влошава. Важното е хората с хронични заболявания да си взимат редовно лекарствата. Всяка една нестабилна система, каквато е всяко неконтролирано заболяване, лесно се извежда от нормата и води до проблеми.

– Как стои въпросът с диабетиците, които са също високо рискови?

– Подобно на астмата и сърдечната недостатъчност, при диабета, който е в много добър гликемичен контрол при гликирен хемоглобин под 6, нещата ще протекат спокойно, защото човекът няма съдови увреди и не е високо рисков. В момента, в който диабетният контрол не е добър, вирусът се добавя към дезорганизацията в нашия организъм, в резултат на което човек може дори да загине. Важното, което този коронавирус ни учи, е да бъдем дисциплинирани както по отношение на общуването, така и по отношение на контролирането на хроничните ни заболявания. Добре е да не преливаме, да не пушим твърде много, да не се храним прекомерно и да не водим заседнал начин на живот, а да спортуваме или поне да се движим достатъчно. Ако всекидневието ни е изтъкано от нездравословни навици, то здравето ни е в риск, а оттам и в риск от коронавирус.

– Може ли заразата да се повтори, за каквито случаи вече имаше информация?

– Това вече са фалшиви новини. Вирус може пак да се намери, но той е на базата на това, че той е в минимални количества, но този човек няма да го преболедува отново.

– БЦЖ ваксината помага ли наистина?

– БЦЖ ваксината помага имунитетът да се формира по устойчив начин към т. нар. клетъчно медиран имунитет. При коронавируса това вече е практически доказан факт. Не самата ваксина, а имунизационната програма помага обществото да е по-защитено. Отделно индивиди може да са ваксинирани и пак да боледуват, но по-леко. Ако имаме ниво на обществена отговорност и спазваме правилата, нашето общество ще боледува леко и няма да нанесе тежък удар изведнъж на здравната ни система. Още в първия месец от появяването му научихме как се секренира неговото РНК. Оттогава досега всеки ден се трупа нова огромна информация. Колкото до изследването на белия дроб, засяган от инфекцията, може да се види как той работи чрез образна диагностика. Проверката за последното се прави с апаратура, която е широко достъпна.

– Каква е тази апаратура?

– С нея могат да работят всички колеги пулмолози и алерголози. Единственото, което трябва да се направи и за което апелираме от две години насам, е мундщуците за захапване от пациента, а те са противовирусни и противобактериални, да се поемат от Националната здравно-осигурителна каса.

– Има ли надежда COVID-19 да се самоограничи в топлото време, както се случи с корона-вирусите SARS и TORS?

– Нашето поведение, а не лятото ще го прогони.

 

Източник: в-к „Телеграф“, автор  Силвия Николова