София, 20 март /Валерия Димитрова, Екатерина Тотева /

           

Едната стратегия за самостоятелно справяне с настоящата ситуация около COVID-19 e да се опитаме да бъдем търпеливи и да толерираме несигурността. Това коментира за БТА клиничният психолог Татяна Георгиева.

Тя смята, че другият метод е да използваме времето за личностно развитие, вместо да се чувстваме като затворници в собствения ни дом. “Прочетете онези книги, за които все нямате време, пробвайте ново хоби, погрижете се за тялото си, вземете си почивка от гледането и слушането на новини, както и постоянното използване на социални медии, опитайте се да се свържете с тези хора, които ви карат да се чувствате по-обнадеждени относно бъдещето”, съветва Татяна Георгиева.

Според експерта справянето много зависи от личността на човека и наличието на подкрепяща среда.

Въпреки това нека не забравяме, че има и моменти, в които е трудно да се справим изцяло сами, посочи Татяна Георгиева.  Затова са важни не само нашите близки, но на разположение са и специалистите, каза експертът. Всички лекари и психолози са на разположение, посочи Георгиева и допълни, че  много нейни колеги, както и тя самата, провеждат безплатни онлайн консултации, тъй като си дават сметка, че хората са поставени пред изпитание и имат нужда от това да поговорят със специалист, който да им предостави психологическа подкрепа.

Засилва се усещането за самота и изолация. Хората имат нужда от близост, а сега трябва да живеят без нея

“Светът, в който живеем сега е доста стресиращо място. Пандемията от  коронавирус накара хората да купуват панически лекарства и хранителни продукти, отчаяно да  преглеждат платформите за социални мрежи в търсене на най-новата информация, но и да се тревожат по повод на всякакви появили се конспиративни теории”, коментира Татяна Георгиева. По думите на експерта  не трябва да забравяме, че ние като социални същества искаме и имаме необходимостта от това да се свързваме, както физически, така и психически с останалите, да докосваме и да бъдем близо до тези, които обичаме, а с настоящите извънредни мерки, като че ли всичко това  в момента е забранено.      

Всичко това според Татяна Георгиева  несъмнено поражда у хората едно общо и често усещане на несигурност и липса на контрол, а и създава усещането за изолация и самота. Тя заяви, че сме изправени  пред нелеката задача да се подготвим да толерираме несигурността за дълъг период от време, като едновременно с това се борим да не попадаме в капана на паниката  и да предпазим физическото си здраве, както и това на околните.

В момента хората с хипохондрия са едни от най-уязвимите, защото постоянно им  се напомня за техните най-дълбоки страхове

Предвид постоянното масово медийно отразяване на разпространението на COVID-19 през последните няколко месеца, не би било неразумно да се предполага, че дори онези, които не страдат от хипохондрия, се поддават на тревожността и страха, че биха могли да се разболеят. За хората с хипохондрия обаче целият този процес е още по-мъчителен и ужасяващ, тъй като постоянно им бива напомняно за  техните най-дълбоки страхове под формата на новини, информация и налагането на извънредни мерки, коментира клиничният психолог.

Според  Георгиева постоянното слушане и четене за разпространението на вируса и затрупването с  цифри и статистики за заразените и смъртните случаи засилват още повече най-дълбоки страхове на хората, а по-конкретно страха от несигурност, болка и най-вече страха от смъртта.

По думите на Татяна Георгиева хората с хипохондрия имат непоносимост към толерирането на несигурност, а именно точно такова толериране на несигурността се налага да направим всички ние в момента.”Докато всички преминаваме през живота с несигурност, за много от нас това е управляемо. За хората с хипохондрия обаче, колкото повече се опитват да намалят тази несигурност, било чрез комбинация чрез слушането и четене на новини или прекомерното и засилено спазване на насоките и мерките за здравето, толкова по-засилена става тревожността им”, посочи експертът.Тя посочи, че когато някой прочете за ново заболяване, той може да си зададе въпроса “Имам ли го “, но  човек с хипохондрия се чувства принуден да се свръхангажира с това заболяване.

Друг тригер за хората с хипохондрия могат да бъдат насоките за превенция. Насоките са очевидно разумни и необходими, но за човек, който страда от силна тревожност и силна преокупация за собственото здраве, тези насоки и мерки могат да бъдат още по засилени и вманиачени с цел защита и предпазване, допълни клиничният психолог. Според Георгиева  така порочният кръг, в който хората с хипохондрия и преди това са били, става още по-порочен за тях. Важно е обаче да си напомняме, че притеснявайки се, няма да променим настоящата ситуация, защото няма връзка между това колко сме притеснени и колко реално сме в риск, заяви експертът.

Социалната изолация би могла да нанесе най-тежки вреди на хората  със сериозни психични разстройства

Според Татяна Георгиева социалната изолация би могла да нанесе най-тежки вреди на хората със сериозни и тежки психически разстройства, а именно психозите, личностните разстройства, но и на възрастните хора, които са сами и не могат да разчитат на помощта на свои роднини. Те в случая са поставени на още по-голям риск, поради липсата на подкрепяща среда, допълни експертът.

Чакането на нещо да се случи подхранва допълнителната тревожност

“Несигурността и усещането за липса на контрол са това, което е в основата на безпокойството на повечето хора. Вие чакате нещо да се случи и това само по себе си подхранва допълнителна тревожност”, заяви клиничният психолог. По думите на Георгиева  други уязвими групи хора в случая са тези диагностицирани с ОКР – обсесивно компулсивно разстройсто и тревожни разстройства. Например един проблем, пред който са изправени хората с ОКР е тясно свързан с новите мерки за предпазване от COVID -19 относно измиването на ръцете и забраната за пипане на лицата ни, наред с други неща, може да накарат хората с ОКР да се почувстват още по-уязвими, каза Георгиева.

Тя посочи, че  хората с OKR често проявяват повтарящо се поведение на почистване, като например непрестанното почистването на дръжки на вратите, кухни и бани. Това може да не звучи толкова страшно, но когато са възпрепятствани от това да правят каквото и да било друго нещо, това се превръща в значителен проблем в живота им, заяви клиничният психолог.

Според нея,  ако сега на тези хора им бъде казано, че трябва да мият ръцете си по определен начин на всеки два часа или да почистват редовно повърхностите, това може да доведе до драстично изостряне на симптомите им, както и да породи чувството за загуба на всякакъв контрол.

Към настоящия момент не се забелязва значително увеличаване на консултациите при психиатри

“Впечатленията ми, а и мнението на широк кръг психиатри, с които съм в контакт, е, че пациентите реагират забележително добре. Към настоящия момент не наблюдаваме увеличаване на консултациите при психиатри или епидемия от рецидиви на психични разстройства”, коментира Георгиева.

По думите на експерта основната промяна по отношение на епидемията е преминаването към онлайн терапия и консултиране.

“С много от моите клиенти например преминахме в онлайн метод на психологическо консултиране и практиката дотук показва, че това  е работещ метод, който предоставя възможност  не  само да не се прекъсва процесът дори в условия на световна пандемия, но е и начин, по който хората да продължат да получават необходимата за тях подкрепа”, заяви клиничният психолог.

Татяна Георгиева подкрепя думите на Виктор Франкъл, че “в живота ни идва    радост, когато имаме какво да правим; има някой, който да обичаме; и има нещо, на което да се надяваме”

Попитана дали хората загубиха радостта от живота, Георгиева каза, че това е субективно и е рисковано да слагаме всички хора под общ знаменател, тъй като едни биха отгворили с “да” на въпроса, а други с “не”. По-скоро предвид настоящата ситуация хората започнаха да си дават сметка за значимостта на всички тези неща, които  в момента са ни забранени и до някаква степен е нормално хората да изпитват тревога, страх, несигурност и да им бъде трудно да усетят радостта, когато са поставени под така наречената карантина. Георгива обаче  силно подкрепя и вярва в думите на Виктор Франкъл, че “в живота ни идва радост, когато имаме какво да правим; има някой, който да обичаме; и има нещо, на което да се надяваме.”  

Източник: http://www.bta.bg/bg/c/CV/id/2171232