Защо  родната  река е „ожадняла”? Какво е да се срещаш с обикновени-необикновени хора и те да станат герои на твоите  2000 репортажа?

Отговор на тези и други въпроси даде  избраният за гост на 39-ото  издание на Клуб „Писмена”  журналист Румен Стоичков  –  автор на пет книги, колоритни и завладяващи,  с поглед към почти всичко българско и родно.Ненапразно той е номиниран от Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите за приза „Пазител на традициите 2015” и печели наградата на жури и публика  в категория „Личност”. Националната награда  „Златната кана” за цялостно  журналистическо и литературно творчество през 2015 год. е също негова.

„Преди забравата“, „Някъде там“, „Сърце на длан“ и „Из стръмнините на България“, „ Ожадняла река” – все оригинални  поетични заглавия на добре оформените му книги, с изразителен език и стил, богат снимков материал, заснет от самия него.  И увлекателни разкази, които ни потапят “в приказния и красив свят на непознати традиции, непреходни обичаи, богата история, словесен фолклор, разпилени късчета от местна, но и от национална памет. Нашата, на Родината!”

Споделеното в репортажите от незнайни  български кътчета, изреченото в ефира на „Нощен хоризонт” на Българското национално радио от водещия Румен Стоичков и неговите събеседници  е безценно за културното ни наследство и точно затова вече е част от златния фонд на БНР.

От друга страна, срещата със самия него не те оставя равнодушен след чутото за безрадостната съдба на почти изчезващи от картата на България  живописни селца. Емоционалните му разкази  и снимки  будят  размисли за забравените от нас  места и хора, за „ожаднялата река” – метафора на българското село,  „жадно за внимание,  за възстановено име, за изпълнени обещания… , за деца и внуци…”

Текст: Стефка Рангелова

Фотогалерия

Снимки: Стефан Рангелов