НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ИВАН ГРОЗЕВ

Книгата „Иван Грозев в българската литература” от Елена Азманова-Рударска (издание на „Рива”) бе представена в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Авторката е преподавател в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград и години наред проучва творчеството на малко известния писател. Идеята за написването на монографията й хрумва във връзка с работата по универстетския научно-изследователски проект „Неканоничната българска литература” – все пак тогава зад гърба й вече са една биографична студия и 10 литературно-критически статии за творчеството на Иван Грозев. Впоследствие обаче се отказва да ги включи в изследването, което добива изцяло литературно-исторически характер. Благодарение на срещите си хора, които са го познавали (напр. проф. Гаро Мардиросян, Валентина Дейкова – съпруга на внука на писателя, Александър Дейков) авторката се сдобива с ценни архивни материали.

Иван Грозев (23 юни 1872 – 10 януари 1957) оставя богато литературно наследство, което се радва на внимание до 1945 г., а след това потъва в забвение поради несъгласието му с идеологическата и партийна цензура на новата власт. Автор е на символистични творби с дълбок мистичен контекст. Грозев е сред малцината български творци, предлагани за Нобелова награда за литература. Кандидатурата му е издигана през 1928-а и 1929 г.

Литературното изследване на Елена Азманова бе представено от проф. д-р Михаил Неделчев (НБУ – София), проф. д.н. Цветан Ракьовски (ЮЗУ „Неофит Рилски”) и гл. ас. д-р Венцислав Божинов (ЮЗУ „Неофит Рилски”), зам.-главен редактор на „Рива”. Проф. Ракьовски открои характерния стил на Иван Грозев, спря се на фактите и събитията, изложени в монографията. Според него монографичното изследване на Елена Азманова запълва празнота в литературната ни история. “Това е новият път пред изследователите – нов биографичен прочит на творците от първата половина на ХХ век, идеологически и манипулативно подреждани от цензурата в периода 1945–1989 г.

Проф. Неделчев се спря на друг „сюжет” в книгата на Елена Азманова – взаимоотношенията на Иван Грозев с български творци като Алеко Константинов, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, П. К. Яворов, Кирил Христов, Николай Райнов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Емануил Попдимитров, Михаил Арнаудов и др. “Грозев е класически символист, не е подражател, а оригинален творец”, коментира литературният критик и в подкрепа на думите си прочете вдъхновено две негови поетически творби – „Богомили” и „Ноктюрно”.

“Религиозната и мистична поезия на Иван Грозев е недооценена, а той погрешно е поставян в графата „неканонични творци” – допълни проф. Неделчев. – Грозев не е неканоничен, а канонът се е затворил и е крайно време да се отвори, а забравеният творец да намери своето място в него.”

Доц. д-р Таня Казанджиева от СУ „Св. Климент Охридски” също подчерта необходимостта Иван Грозев да бъде разглеждан като един от творците, оформящи физиономията на българската литература.

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-01-14T07:46:18+00:00 14.01.2019|Събития|