ОРИГИНАЛНОТО ТЕФТЕРЧЕ НА ХРИСТО БОТЕВ И ЕЛЕКТРОННИЯТ
МУ ВАРИАНТ – НА 1 ЮНИ В БИБЛИОТЕКАТА

На 1 юни, петък, в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) ще бъде изложен оригиналният личен бележник на Христо Ботев. През последната година от живота си той е записвал в него данни за литературната си дейност, имена на свои революционни съратници, там е и черновата на стихотворението “Обесването на Васил Левски”. Посетителите ще могат да видят отблизо светинята от 11:00 до 14:00 часа.

Паралелно с оригинала, гостите ще се запознаят и с електронната версия на Ботевото тефтерче, съвместно начинание на Националната библиотека и Регионалната библиотека “Христо Ботев” – Враца. Това е вторият безценен документ от фонда на НБКМ (след тефтерчето на Васил Левски), намерил подобаващото си съвременно издание в бутиков дигитален проект.

В навечерието на Деня на Ботев и падналите за свободата на България Националната библиотека ще представи и изложбата “Перо и знаме”, посветена на 170-ата годишнина от рождението на Христо Ботев. Откриването е в същия ден – 1 юни, от 11:00 часа в Централното фоайе. Експозицията включва 8 витрини с книги, вестници и други материали, отразяващи различни страни от живота и дейността на поета революционер. Показани са издания на негови стихове от различни години, сред които и “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова” (фототипно издание и оригинал от второто издание, 1880), архивно наследство като “Официални румъно-турски документи по минаването на Хр. Ботевата чета през Дунава”, както и портрети на Ботевите четници.

Специално изработени тематични табла – “Поет и публицист”, “Борец за свобода” и “По пътя към безсмъртието”, представят документални материали от фонда на Националната библиотека, свързани с живота на Ботев. На фокус са Прощалното писмо на поета, негова кореспонденция с революционни дейци и др.

Изложбата е създадена от библиотечни експерти в отделите “Български исторически архив” и “Библиографско и информационно обслужване – междубиблиотечно заемане”.

2018-05-31T17:22:13+00:00 31.05.2018|Изложби, Събития|

ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ИНТЕРЕС КЪМ КОТЛЕНСКИЯ ПРЕПИС НА “ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА” В БРЮКСЕЛ

Млади, образовани и любопитни към световната история и култура бяха най-често срещаните посетители в сграда “Berlaymont”, седалището на Европейската комисия в Брюксел, където Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” представи т.нар. Котленски, Софрониев препис от 1765 г. на Паисиевата „История славянобългарска”. С това впечатление от събитието в белгийската столица се завърна д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел “Ръкописи и старопечатни книги”, която представи пред евродепутати и гости на ЕК едно от най-ценните притежания на НБКМ по повод Деня на българската просвета и култура, 24 май. Ценителите получиха възможност да се запознаят и с част от библиотечните колекции чрез експонираната в залата изложба “Книги, посоки, публики”.

Събитието беше организирано от българския еврокомисар Мария Габриел, а сред участниците в него бяха министри, посланици, евродепутати и много българи, работещи в евроинституциите. “Кирил и Методий и техните ученици ни дадоха най-важното нещо в нашия свят – знанието. Те ни дадоха буквите, с които днес пишат и четат повече от 300 милиони души. Писмеността е нашата истинска машина на времето. Тя ни пренася в отдавна отминали времена, когато народът ни е страдал от липсата на свой език, който да разбира и който да съхранява неговата вяра. Тя ни води в настоящето, в което кирилицата е третата официална азбука на Европейския съюз. Тя ще ни води и към бъдещето, в което българският език, култура и духовност, ще продължават да бъдат неизменна част от културното и езиково многообразие на Европа”, подчерта комисар Мария Габриел.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев допълни, че “за нас, българите, кирилицата е повече от азбука – благодарение на нея векове наред отстояваме правото си да бъдем несломим народ с духовна и просветна сила”. А в словото си министърът на културата Боил Банов заяви: “Горди сме, че българската култура е част от европейското културно многообразие. По време на изпълнените с динамика и предизвикателства шест месеца на Българското председателство на Съвета на ЕС ние избрахме да споделяме националната ни култура в цялото й многообразие – културно наследство, музика, изобразително изкуство, фолклор, кино, литература.”

Министър Банов благодари от името на директора на НБКМ – доц. д-р Красимира Александрова, за предоставената от домакините възможност да представим в сърцето на Стария континент “тази скромна, но изразителна част от съкровищата на Националната библиотека на България, тази малка книжка, която на живия, говорим език пробужда у българите волята за промяна и подготвя сложната и многоцветна епоха в историческото му развитие – Българското възраждане”.

2018-05-30T08:37:51+00:00 29.05.2018|Изложби, Събития|

УВАЖАЕМИ  ЧИТАТЕЛИ,

ПОРАДИ  МЕСЕЧНА  ПРОВЕРКА

НА  ФОНДОВЕТЕ  НА 28  МАЙ  (ПОНЕДЕЛНИК)

НАЦИОНАЛНАТА  БИБЛИОТЕКА „СВ.  СВ.  КИРИЛ  И  МЕТОДИЙ“

НЯМА  ДА  РАБОТИ  С  ЧИТАТЕЛИ.

2018-05-28T14:13:46+00:00 26.05.2018|Новини|

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА БЕ ОТЛИЧЕНА СЪС “ЗЛАТНО ПЕРО”, ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ РАЗГЛЕДА ЕКСПОЗИЦИИТЕ НИ ЗА 24 МАЙ

Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” бе отличена с престижното отличие “Златно перо”, учредено преди 23 години от “Кантус Фирмус”, галерия „Макта” и “Classic FM радио”. Призът – изящно перо, изработено от злато по проект на Цвети Киров, бе връчен вчера на директора доц. д-р Красимира Александрова от зам.-кмета доц. д-р Тодор Чобанов на официалната церемония в покритото пространство на столичното Ларго.

Наред с проблемите покрай рушащата се сграда на Библиотеката, водещият на церемонията, журналистът Георги Митев – Геми от “Classic FM радио”, подчерта изключителния принос на библиотекарите за опазването на безценното книжовно богатство във фондовете на НБКМ. “Тази награда е за усилията на всички 217 служители в Библиотеката”, заяви доц. Александрова, поемайки “Златното перо”. И допълни, че “докато има библиотеки, пазещи знанието за света, ще има и надежда за достойно бъдеще на хората”.

Церемонията, на която бяха отличени 24 творци и културни институции, бе подобаващ финал на Деня на българската просвета и култура и на славянсаката писменост. Празникът събра пред Националната библиотека хиляди столичани. Сред официалните гости бяха президентът Румен Радев, министърът на образованието Красимир Вълчев, зам.-министърът на културата Румен Димитров, кметът Йорданка Фандъкова, зам.-кметът Тодор Чобанов, представители на Светия синод, дейци на културата, науката и изкуството.

След официалната част всички се отправиха към Националната библиотека, която по традиция на този ден представя свои богаства. Доц. Александрова и доц. Елена Узунова запознаха президента Радев с изложбата “Българската ръкописна традиция през вековете”, включваща 11 информационни табла и витрини с оригинални средновековни ръкописи. Държавният глава оцени и демонстрацията на печат с копие Гутенбергова преса, изработена от плевенчанина Диян Павлов-Джими, както украсения с миниатюрни резбовани изображения почти двуметров кръст, дело на Алексей Алексиев.
Кръстът и изложбата “Българската ръкописна традиция през вековете” могат да се разглеждат от посетители в НБКМ до края на месеца.

Фотограф: Георги Бобев

2018-05-28T13:43:32+00:00 25.05.2018|Събития|

БИБЛИОТЕКАТА ПРЕДСТАВЯ “БЪЛГАРСКАТА РЪКОПИСНА ТРАДИЦИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ”

Експозицията „Българската ръкописна традиция през вековете” бе открита в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в навечерието на един от най-обичаните и светли празници на българския народ – 24 май, деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. По своята отдавнашна традиция институцията отбелязва с изложба майските празнични дни, свързани с почитта ни към славянските първоучители. През 2018-а тя е част от поредицата културни събития за 140-годишнината от учредяването на националната ни библиотека.

Създаването на славянобългарската писменост, нейното разпространение и запазване е огромният принос на славянството и по-специално на българите към културата на Европа през вековете до съвремието ни. Както е известно,  първоначално в книжовната традиция на България е въведена в употреба глаголицата, но тя е изместена още към края на IX век от по-познатата и поради това по-удобна и по-лесна за усвояване графика, останала в историята с названието „кирилица”.

Ранната българска ръкописна книга (X – XI век) представя паметници, изписани с глаголическо и кирилско писмо. Разказът ни започва от съхраняваните в чужбина най-ранни глаголически паметници – богато украсените Зографско четириевангелие  и Асеманиево евангелие, преминава през изящната кирилица на Супрасълския сборник, деловия  устав на Савината книга, до Енинския апостол, най-ранния български ръкопис от фонда на Националната библиотека.

Българското ръкописно наследство до края на ХIII век и основната линия в създаването на богослужебните книги представяме чрез едни от най-богато украсените и изписани с калиграфско уставно писмо ранни ръкописи на колекцията ни, сред които са Добрейшовото четириевангелие, Пирдопският апостол и Аргировият триод.

През следващия XIV век калиграфията и миниатюрната живопис са в подем. От ръкописите на търновската дворцова библиотека, сред които са Манасиевата летопис от 1335-1345 г. и Лондонското (Иван-Александрово) четириевангелие от 1356 г., проличава въздигането на българската средновековна писмена традиция до високите постижения на изкуството на византийската книга. Сред ценните ръкописи от библиотечната колекция са Сборникът от 16 слова на св. Григорий Богослов, Паренесис на св. Ефрем Сирин, Бориловият синодик (Палаузов препис). Открояват се нови графични образци на българската кирилица, характерни за Търновската книжовна школа.

Българската ръкописна книга през ХV-XVIII век представя паметници, създадени в различните книжовни центрове по нашите земи – Рилския, София с околните й манастири, калиграфско-художествените школи в Етрополе, Карлово и Кукленския манастир, Котленския книжовен център. Дамаскините, различните по вид сборници със смесено съдържание и апокрифите обогатяват представата за типологичното разнообразие, характерно и за народната книжнина. През 1765 г. Софроний Врачански прави първия препис на История славянобългарска, подготвила духовното ни израстване и националното ни освобождение.

Ръкописната книжнина, създадена във века на Възраждането, е отражение на все по-голямата необходимост от учебна, църковно-певческа, нравствено-поучителна и светска литература и е израз на художествено-естетическите потребности на българина. Чрез ръкописните преписи и новобългарските преводи на съчинения от различни жанрове се подготвя осъществяването на бъдещи печатни издания, които да образоват, възпитават и развличат възрожденския читател.

За осъществяването на настоящата изложба работиха няколко екипа. Сътрудниците на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” Нона Петкова, Росица Кирилова, Елена Узунова и Бояна Минчева създадоха концепцията на експозицията и направиха подбора на паметниците. Дигиталното заснемане на изображенията от оригиналите беше дело на колегите Красимира Иванова и Иван Добромиров от Дигиталния център на Библиотеката, оформлението на таблата бе направено от Борислав Захов и Марчела Борисова. По художественото експониране на оригиналите във витрините работиха Нона Петкова, Наталия Владинова и Росица Кирилова. Благодарността ни е и за колегите от Българския исторически архив на НБКМ, които предоставиха оригинали от своята колекция „Портрети и снимки”.

Текст: Елена Узунова

Фотограф: Иван Добромиров

2018-05-22T15:19:36+00:00 22.05.2018|Изложби|

УВАЖАЕМИ  ЧИТАТЕЛИ,

НАЦИОНАЛНАТА  БИБЛИОТЕКА ВИ  ПОЗДРАВЯВА  С  ДЕНЯ  НА  БЪЛГАРСКАТА  ПРОСВЕТА  И  КУЛТУРА  И  НА  СЛАВЯНСКАТА  ПИСМЕНОСТ   24   МАЙ.

 

В  ПРАЗНИЧНИЯ  ДЕН  БИБЛИОТЕКАТА  НЯМА  ДА  ОБСЛУЖВА  ЧИТАТЕЛИ.

 

2018-05-22T12:27:14+00:00 22.05.2018|Новини|

“КНИГИ, ПОСОКИ, ПУБЛИКИ” ГОСТУВА В БРАТИСЛАВА

Една от най-интересните експозиции на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” – “Книги, посоки, публики”, гостува в Братислава по повод майските празници на духовността и националната ни просвета и култура. Тя бе открита в Българския културен институт (БКИ) в словашката столица от двамата директори – доц. д-р Красимира Александрова и Ваня Радева.

Специални гости бяха посланикът на Република България в Словакия, Н.Пр. Йорданка Чобанова и пълномощният министър Виктория Меламед, представители на други дипломатически мисии, на българската общност и на културни институции в града. “Благодарим за изключителната възможност да се докоснем до съкровищата на Националната библиотека” – това и още много подобни послания, записани в почетната книга на БКИ, свидетелстват за интереса към експозицията, посветена на безценните колекции на НБКМ с ръкописи, старопечатни книги и исторически документи.

Предстои гостуване на “Книги, посоки, публики” в Банска Бистрица и други словашки градове.

Фотограф: Андрей Требатицки

2018-05-21T12:56:29+00:00 21.05.2018|Събития|

Този сайт използва бисквитки, за да направят употребата му по-удобна, по-приятна и по-сигурна. Чрез посещението си, вие се съгласявате с използването на бисквитки.