ФОТОИЗЛОЖБАТА “В СВЕТА НА ДОРА ГАБЕ” ГОСТУВА В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Живях! Ако не съм раздала всичко от сърцето си, да бъде грях!” Това откровение на Дора Габе звучи като мото на най-новата гостуваща експозиция в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Около 70 архивни документа, 50 фотографии и богата информация за една от най-известните личности, родени в Добруджа, могат да се видят във фотоизложбата “В света на Дора Габе”, подредена в Западното фоайе на сградата. Тя е част от програмата, с която Регионалната библиотека “Дора Габе” в Добрич отбелязва 130-годишнината от рождението на своя патрон през цялата 2018-а.

Именитата българска поетеса Дора Габе е родена на 28 август 1888 г. в добричкото село Харманлък, днес Дъбовик. Завършва гимназия във Варна, следва естествени науки в Софийския университет, а след това и френска филология в Женева и Гренобъл. За кратко време се връща в родния край и преподава френски език в Добрич, а след това поема към София и към различни краища на света. До последно обаче не прекъсва силната си връзка с Добруджа, включва се и в националното движение за освобождението на региона – факт, на който е посветена и част от “В света на Дора Габе”.

Експозицията пресъздава живота и многопластовото творчество на именитата поетеса чрез темите “Родена в Добруджа”, “Началото”, “Светът е тайна”, “Дечица, не мога без вас!”, “Съдбата Добруджа” – I, II, “Преводаческа дейност”, “Кореспонденция”, “Спомени, статии, реценции, изказвания” и “Награди, грамоти, поздравителни адреси”. Посетителите могат да видят факсимилета на документи, ръкописи, писма, снимки, свързани със семейството на Дора Габе, с хора и факти от наситения личен и творчески път на поетесата. Специално място заема приятелството й с най-малките читатели – показани са корици на нейни детски книги, както и фотоси, запечатали срещите й с деца от Добрич и цяла България.

Документите, включени в изложбата “В света на Дора Габе”, са част от едноименната колекция на Регионалната библиотека “Дора Габе” в Добрич. Експоцизията, която ще остане в Националната библиотека до края на юли 2018-а, е създадена със съдействието на г-жа Виолета Пенева, ИК “Пламък” и ЦДА – Дирекция “Архиви”.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-06-29T16:46:08+00:00 29.06.2018|Изложби, Събития|

Изложбата “Хипократ и Пегас” представя медици с писателска дарба

“Хипократ и Пегас” е озаглавена най-новата изложба, подредена в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Тя е съвместно дело на Съюза на писателите лекари в България “Димитър Димов”, Българския лекарски съюз, Националния литературен музей и Съюза на българските писатели. На откриването снощи присъстваха вдъхновителят на събитието – известният ревматолог и писател проф. Златимир Коларов, директорите на Националната библиотека и на Националния литературен музей – доц. д-р Красимира Александрова и Атанас Капралов, авторите на експозицията Анна Свиткова и Ивелина Велинова и др.

20-те цветни пана насочват вниманието на посетителите към известни творци от националната ни литература с медицинско образование, към най-големите имена в българската медицинска наука, които имат и художествени изяви, както и към съвременни писатели медици. Представени са именити личности от Възрожденската епоха, тясно свързани с борбата за независима българска църква и със създаването на модерно образование – Петър Берон, Васил Априлов, Иван Селимински, Никола Пиколо, Иван Богоров. Откриваме и информация за основателите на медицинска наука у нас и на общественото ни здравеопазване след Освобождението – Асен Златаров, Христо Стамболски, Моско Москов, Тончо Радев, Владимир Несторов и др., както и лекари, които свързваме с литературни изяви – Владимир Полянов, Никола Фурнаджиев, Валери Петров и много други.

Изложбата е посветена на 109-годишнината от рождението на големия български писател Димитър Димов – професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни. Авторът на романите “Тютюн”, “Осъдени души” и “Боручик Бенц” е представен с постиженията си и в двете области, в които се развива неговата кариера.

Изложбата „Хипократ и Пегас” е отворена за посетители до 27 юли.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-06-27T14:04:07+00:00 27.06.2018|Изложби|

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА БОТЕВ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Стотици гости на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) се поклониха пред паметта на Христо Ботев по време на честването, организирано в навечерието на 2 юни. В продължение на три часа в Централното фоайе се изви опашка от деца и възрастни хора, дошли да видят отблизо личния бележник на поета революционер.

Тефтерчето на Христо Ботев е сред безценните документи в колекцията на отдел „Български исторически архив” в НБКМ, съхранява се в безопасна среда в трезор на БНБ и се изважда оттам само при изключителни поводи. За да могат повече хора свободно да разглеждат неговото съдържание, екип от специалисти създаде дигитално копие (http://nationallibrary.bg/botev/), както и бутиково издание в лимитиран тираж от 100 броя (кутийка с флашка и миникнижка със стихове, цитати и документи на Ботев).

Проектът е посветен на 170-годишнината от рождението поета и е съвместно начинание с Регионалната библиотека „Христо Ботев” – Враца. Ден преди премиерата в София, изданието бе представено и в града, в чиито околности авторът на „На прощаване” и „Обесването на Левски” среща смъртта.

По повод Деня на Ботев в Националната библиотека бе открита и изложбата „Перо и знаме” в присъствието на директора доц. д-р Красимира Александрова, Боян Ботйов – председател на общонародната фондация „Христо Ботев” и родственик на поета, учени, общественици и многобройни посетители. Експозицията, представена от архивиста Александър Мошев, включва 8 витрини с книги, вестници и други материали, отразяващи различни страни от живота и дейността на поета революционер. Показани са издания на негови стихове от различни години, сред които и “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова” (фототипно издание и оригинал от второто издание, 1880), архивно наследство като “Официални румъно-турски документи по минаването на Хр. Ботевата чета през Дунава”, както и портрети на Ботевите четници.

Специално изработени тематични табла – “Поет и публицист”, “Борец за свобода” и “По пътя към безсмъртието”, представят документални материали от фонда на Националната библиотека, свързани с живота на Ботев. На фокус са прощалното писмо на поета, негова кореспонденция с революционни дейци и др. Изложбата е създадена от библиотечни експерти в отделите “Български исторически архив” и “Библиографско и информационно обслужване – междубиблиотечно заемане”.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-06-02T22:55:09+00:00 02.06.2018|Изложби, Събития|

ОРИГИНАЛНОТО ТЕФТЕРЧЕ НА ХРИСТО БОТЕВ И ЕЛЕКТРОННИЯТ
МУ ВАРИАНТ – НА 1 ЮНИ В БИБЛИОТЕКАТА

На 1 юни, петък, в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) ще бъде изложен оригиналният личен бележник на Христо Ботев. През последната година от живота си той е записвал в него данни за литературната си дейност, имена на свои революционни съратници, там е и черновата на стихотворението “Обесването на Васил Левски”. Посетителите ще могат да видят отблизо светинята от 11:00 до 14:00 часа.

Паралелно с оригинала, гостите ще се запознаят и с електронната версия на Ботевото тефтерче, съвместно начинание на Националната библиотека и Регионалната библиотека “Христо Ботев” – Враца. Това е вторият безценен документ от фонда на НБКМ (след тефтерчето на Васил Левски), намерил подобаващото си съвременно издание в бутиков дигитален проект.

В навечерието на Деня на Ботев и падналите за свободата на България Националната библиотека ще представи и изложбата “Перо и знаме”, посветена на 170-ата годишнина от рождението на Христо Ботев. Откриването е в същия ден – 1 юни, от 11:00 часа в Централното фоайе. Експозицията включва 8 витрини с книги, вестници и други материали, отразяващи различни страни от живота и дейността на поета революционер. Показани са издания на негови стихове от различни години, сред които и “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова” (фототипно издание и оригинал от второто издание, 1880), архивно наследство като “Официални румъно-турски документи по минаването на Хр. Ботевата чета през Дунава”, както и портрети на Ботевите четници.

Специално изработени тематични табла – “Поет и публицист”, “Борец за свобода” и “По пътя към безсмъртието”, представят документални материали от фонда на Националната библиотека, свързани с живота на Ботев. На фокус са Прощалното писмо на поета, негова кореспонденция с революционни дейци и др.

Изложбата е създадена от библиотечни експерти в отделите “Български исторически архив” и “Библиографско и информационно обслужване – междубиблиотечно заемане”.

2018-05-31T17:22:13+00:00 31.05.2018|Изложби, Събития|

ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ИНТЕРЕС КЪМ КОТЛЕНСКИЯ ПРЕПИС НА “ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА” В БРЮКСЕЛ

Млади, образовани и любопитни към световната история и култура бяха най-често срещаните посетители в сграда “Berlaymont”, седалището на Европейската комисия в Брюксел, където Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” представи т.нар. Котленски, Софрониев препис от 1765 г. на Паисиевата „История славянобългарска”. С това впечатление от събитието в белгийската столица се завърна д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел “Ръкописи и старопечатни книги”, която представи пред евродепутати и гости на ЕК едно от най-ценните притежания на НБКМ по повод Деня на българската просвета и култура, 24 май. Ценителите получиха възможност да се запознаят и с част от библиотечните колекции чрез експонираната в залата изложба “Книги, посоки, публики”.

Събитието беше организирано от българския еврокомисар Мария Габриел, а сред участниците в него бяха министри, посланици, евродепутати и много българи, работещи в евроинституциите. “Кирил и Методий и техните ученици ни дадоха най-важното нещо в нашия свят – знанието. Те ни дадоха буквите, с които днес пишат и четат повече от 300 милиони души. Писмеността е нашата истинска машина на времето. Тя ни пренася в отдавна отминали времена, когато народът ни е страдал от липсата на свой език, който да разбира и който да съхранява неговата вяра. Тя ни води в настоящето, в което кирилицата е третата официална азбука на Европейския съюз. Тя ще ни води и към бъдещето, в което българският език, култура и духовност, ще продължават да бъдат неизменна част от културното и езиково многообразие на Европа”, подчерта комисар Мария Габриел.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев допълни, че “за нас, българите, кирилицата е повече от азбука – благодарение на нея векове наред отстояваме правото си да бъдем несломим народ с духовна и просветна сила”. А в словото си министърът на културата Боил Банов заяви: “Горди сме, че българската култура е част от европейското културно многообразие. По време на изпълнените с динамика и предизвикателства шест месеца на Българското председателство на Съвета на ЕС ние избрахме да споделяме националната ни култура в цялото й многообразие – културно наследство, музика, изобразително изкуство, фолклор, кино, литература.”

Министър Банов благодари от името на директора на НБКМ – доц. д-р Красимира Александрова, за предоставената от домакините възможност да представим в сърцето на Стария континент “тази скромна, но изразителна част от съкровищата на Националната библиотека на България, тази малка книжка, която на живия, говорим език пробужда у българите волята за промяна и подготвя сложната и многоцветна епоха в историческото му развитие – Българското възраждане”.

2018-05-30T08:37:51+00:00 29.05.2018|Изложби, Събития|

БИБЛИОТЕКАТА ПРЕДСТАВЯ “БЪЛГАРСКАТА РЪКОПИСНА ТРАДИЦИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ”

Експозицията „Българската ръкописна традиция през вековете” бе открита в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в навечерието на един от най-обичаните и светли празници на българския народ – 24 май, деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. По своята отдавнашна традиция институцията отбелязва с изложба майските празнични дни, свързани с почитта ни към славянските първоучители. През 2018-а тя е част от поредицата културни събития за 140-годишнината от учредяването на националната ни библиотека.

Създаването на славянобългарската писменост, нейното разпространение и запазване е огромният принос на славянството и по-специално на българите към културата на Европа през вековете до съвремието ни. Както е известно,  първоначално в книжовната традиция на България е въведена в употреба глаголицата, но тя е изместена още към края на IX век от по-познатата и поради това по-удобна и по-лесна за усвояване графика, останала в историята с названието „кирилица”.

Ранната българска ръкописна книга (X – XI век) представя паметници, изписани с глаголическо и кирилско писмо. Разказът ни започва от съхраняваните в чужбина най-ранни глаголически паметници – богато украсените Зографско четириевангелие  и Асеманиево евангелие, преминава през изящната кирилица на Супрасълския сборник, деловия  устав на Савината книга, до Енинския апостол, най-ранния български ръкопис от фонда на Националната библиотека.

Българското ръкописно наследство до края на ХIII век и основната линия в създаването на богослужебните книги представяме чрез едни от най-богато украсените и изписани с калиграфско уставно писмо ранни ръкописи на колекцията ни, сред които са Добрейшовото четириевангелие, Пирдопският апостол и Аргировият триод.

През следващия XIV век калиграфията и миниатюрната живопис са в подем. От ръкописите на търновската дворцова библиотека, сред които са Манасиевата летопис от 1335-1345 г. и Лондонското (Иван-Александрово) четириевангелие от 1356 г., проличава въздигането на българската средновековна писмена традиция до високите постижения на изкуството на византийската книга. Сред ценните ръкописи от библиотечната колекция са Сборникът от 16 слова на св. Григорий Богослов, Паренесис на св. Ефрем Сирин, Бориловият синодик (Палаузов препис). Открояват се нови графични образци на българската кирилица, характерни за Търновската книжовна школа.

Българската ръкописна книга през ХV-XVIII век представя паметници, създадени в различните книжовни центрове по нашите земи – Рилския, София с околните й манастири, калиграфско-художествените школи в Етрополе, Карлово и Кукленския манастир, Котленския книжовен център. Дамаскините, различните по вид сборници със смесено съдържание и апокрифите обогатяват представата за типологичното разнообразие, характерно и за народната книжнина. През 1765 г. Софроний Врачански прави първия препис на История славянобългарска, подготвила духовното ни израстване и националното ни освобождение.

Ръкописната книжнина, създадена във века на Възраждането, е отражение на все по-голямата необходимост от учебна, църковно-певческа, нравствено-поучителна и светска литература и е израз на художествено-естетическите потребности на българина. Чрез ръкописните преписи и новобългарските преводи на съчинения от различни жанрове се подготвя осъществяването на бъдещи печатни издания, които да образоват, възпитават и развличат възрожденския читател.

За осъществяването на настоящата изложба работиха няколко екипа. Сътрудниците на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” Нона Петкова, Росица Кирилова, Елена Узунова и Бояна Минчева създадоха концепцията на експозицията и направиха подбора на паметниците. Дигиталното заснемане на изображенията от оригиналите беше дело на колегите Красимира Иванова и Иван Добромиров от Дигиталния център на Библиотеката, оформлението на таблата бе направено от Борислав Захов и Марчела Борисова. По художественото експониране на оригиналите във витрините работиха Нона Петкова, Наталия Владинова и Росица Кирилова. Благодарността ни е и за колегите от Българския исторически архив на НБКМ, които предоставиха оригинали от своята колекция „Портрети и снимки”.

Текст: Елена Узунова

Фотограф: Иван Добромиров

2018-05-22T15:19:36+00:00 22.05.2018|Изложби|

АТРАКЦИЯ С ПЕЧАТАРСКАТА ПРЕСА НА ГУТЕНБЕРГ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Стотици посетители в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” от вчера се наслаждават на демонстрациите с печат на Гутенбергова преса върху ръчно изроботена хартия по метода на нейния откривател Цай Лун. Създателят на копието на оригиналната преса от 15 век – Диян Павлов-Джими, посреща гостите на Библиотеката, облечен в ефектен костюм от епохата. А с дългата си бяла брада изглежда като преродил се в наши дни Йоханес Гутенберг.

Джими е сладкодумен разказвач, който не само споделя истории около създаването на първата печатарска преса, а и повежда слушателите си на своеобразен “поход на буквите” през хилядолетията. Разказите му придружават информацията от авторската му изложба “Преди Гутенберг и след това”, открита вчера в Западното фоайе на Библиотеката. С помощта на 50 табла и множество предмети, свързани с писаното слово, експозицията проследява появата и развитието на различните писмености, както и на средствата, начините и материалите за писане – от Месопотамия и Шумер, през Китай и Египет, Елада и Рим, Средновековието, Европейския Ренесанс и Българското Възраждане, до изобретателя на системата за тиражирано книгопечатане Йоханес Гутенберг и съвременната пачатарска техника.

Диян Павлов – Джими е свободен артист и работи по изложбата повече от 10 години. Той е създател и на Творителница “О’Писменех!” в град Плевен, редовно посещавана от ученици и туристи. Пред тях той изнася цял спектакъл, в който сменя различни костюми според писмеността и материалите, за които разказва. Независимо дали е Цай Лун, Йоханес Гутенберг или Константин-Кирил Философ, на финала просветителят от 21 век задължително получава продължителни аплодисменти.

Демонстрациите на Диян Павлов-Джими в Националната библиотека ще продължат до 24 май. В Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост той ще посреща гостите между 12:00 и 14:00 часа, веднага след официалното тържество, организирано от Столичната община пред паметника на светите братя Кирил и Методий.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-05-18T17:02:03+00:00 18.05.2018|Изложби|

“ЗА МАГИЯТА И ДУШАТА НА БУКВИТЕ” ВЪРХУ ПЕРГАМЕНТ И РЪЧНА ХАРТИЯ

Вярата на българина е родова. Знаел е той, че силата му е в рода, корена и земята. И се е клел в кръв и земя.” Думите на именития етнограф Димитър Маринов привличат вниманието още с първия експонат от изложбата “За магията и душата на буквите”, открита вчера в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

Цитатът е избран от художника калиграф Маргарита Иванова като акцент в изработената от нея Калиграфска книга. Използвайки т.нар. изрязани букви и златна темпера върху хартия, авторката пресъздава 10-те народни поуки от Димитър Маринов. В съседство откриваме направените от нея върху ръчна хартия преписи на страници от Четвероевангелието на цар Иван Александър, от Евангелието на Йоан и други известни ръкописи.

Изложбата “За магията и душата на буквите” е съвместна инициатива на Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий” и Националната библиотека с подкрепата на Ротари клуб – София Център. Идеята на Маргарита Иванова е чрез изразителните елементи на съвременната калиграфия да разкрие красотата на буквите и да подчертае тяхната значимост за развитието на българския народ в културен и исторически план.

“Да имаме празник на буквите е привилегия, дадена на много малко народи. Да знаем историята на съвременната си писменост и да я осъзнаваме като неделима част от собствената ни идентичност е чест, отредена на малцина”, казва художничката, която през последните години се е посветила на изучаването на тайните на калиграфията. И допълва: “Кирилицата отразява душата на българския народ. Тя има особена сила и корен, от които никога няма да се откажем, нито ще я предадем, заменим или забравим. Както и да се променят времената, каквито и нови думи да приема българският език, кирилицата ще остане стожер на духа и идентичността на народа ни.”

Изложбата представя калиграфии върху пергамент в стилистиката на старите български книги от XIII и XIV век. Откриваме табла с информация за кирилицата и глаголицата, изписана с автентичния шрифт, препис върху цветен картон на “Азбучна молитва” от Константин Преславски, Легендата за Авитохол и Молитви към Господ за децата да учат, изпълнени с везани букви върху хартия, Химна на св. св. Кирил и Методий (везани букви върху пергамент), реплика на Манасиевата хроника и др.

Изложбата бе открита от директора на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, а авторката бе поздравена от Десислава Дончева, председател на Българо-китайската индустриална камара, и от директора на Китайския културен институт в София – г-н Тун. Сред гостите на откриването на изложбата бяха Михаил Тачев, изпълнителен директор на Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий”, ректорът на Университета по библиотекознаие и информационни технологии проф. Стоян Денчев и др. На финала всички получиха възможност да направят първите си опити в калиграфията върху пергамент, напътствани от Маргарита Иванова.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-05-09T16:27:41+00:00 09.05.2018|Изложби|

СВЕТОВНИ ОБРАЗЦИ НА EXLIBRIS ГОСТУВАТ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Оригинали на exlibris-творби, създадени от художници от цял свят, могат да се видят в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Откритата вчера експозиция “ЕКЛЕКТИКА: СВЕТОВНИ ОБРАЗЦИ НА EXLIBRIS показва в компресиран вид съвременното развитие на специфичната художествена миниатюра през новото хилядолетие. Всички изложени творби са участвали в Международния конкурс за exlibris, чийто домакин от 2005 г. досега е Регионалната библиотека „Любен Каравелов” – Русе. В състезанието, което всяка година е с различна тематика, са участвали художници от различни творчески школи в 51 държави от Европа, Азия, Австралия, Северна и Южна Америка.

В богатия художествен фонд на Русенската библиотека има специален отдел за exlibris. Със своите 3500 оригинала колекцията е единствена по рода си в Югоизточна Европа. Съгласно регламента на конкурса селектираните за участие миниатюри се публикуват в цветен двуезичен каталог и достигат до всяка точка от света. В софийското й представяне са включени творби от почти всички издания на форума. Представените автори са от България, Аржентина, Украйна, Сърбия, Беларус, Хърватия, Босна и Херцеговина, Чехия, Индия, Япония, Хонг Конг.

Миниатюрните графични изображения са посветени на знакови събития в България и по света като 100-годишнината от рождението на единствения български Нобелов лауреат за литература – русенеца с австрийско гражданство Елиас Канети, както и членството на България в Европейския съюз, Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ и др. Темите на други издания на конкурса са били свързани с река Дунав, с историята и културното наследство, със свободата, любовта, еротиката и др.

Част от наградените творби сега могат да се разгледат върху 12 табла и в 6 витрини в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Изложбата бе открита от зам.-директора доц. Антоанета Тотоманова и директора на РБ „Любен Каравелов” – Теодора Евтимова.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-04-20T11:22:16+00:00 20.04.2018|Изложби|

ИЗЛОЖБА С ХРОМОЛИТОГРАФИИ ОТ ПЛОВДИВСКАТА БИБЛИОТЕКА В НБКМ

16 хромолитографии, притежание на Народната библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, в момента могат да се видят в Западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Изложбата, посветена на 140-годишнината от Освобождението на България, представя моменти от Руско-турската война, пресъздадени по време на бойните действия или след това от руските художници И. Д. Ситин, А. Лаврентиев, А. Абрамов и др.

Експозицията „Оригинални хромолитографии от Руско-турската освободителна война” бе показана първо в Пловдив, а сега започва и пътуването й в страната. Тя включва част от общо 27-те творби, купени на 27 май 1924 г. от частен колекционер за 700 лв. заедно с първото илюстровано списание у нас „Българска илюстрация” и художествено-литературния журнал „Москва”.

Тогава към художествения отдел на Пловдивската народна библиотека и музей е сформирана сбирка от графични и фотографски произведения. В нея са събрани всички гравюри, литографии, щампи и фотографии, които по една или друга причина не са били причислени към специалния отдел за ръкописи и старопечатни книги.

От същата година се води и „особен” регистър за гравюрите, фотографиите, литографиите и пр., според който до края на 1924 г. са налични 482 оригинални художествени произведения, включително интересните хромолитографии от Руско-турската освободителна война. Повечето от тях са издадени още по време на войната (1877 – 1878 г.) с позволението на военната цензура, но има и публикувани през 1880, 1881 и 1882 г.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-30T16:47:55+00:00 30.03.2018|Изложби, Събития|