БЛАГОРОДНИЯТ ГЕНИЙ ДА ВИНЧИ
Експозиция, посветена на 500 г. от смъртта на Леонардо, бе открита в Националната библиотека

„Леонардо: Благородният гений” е озаглавена изложбата, която бе открита днес в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Тя е подготвена по идея на посланика на Италия у нас, Н.Пр. Стефано Балди, в сътрудничество с Италианския културен институт в София. 15-те винилови платна представят най-значимите творения и мъдростта на легендарния представител на Флорентинската школа Леонардо да Винчи (1452–1519) в областна на живописта, скулптурата, архитектурата, дизайна, инженерните науки, зоологията, ботаниката и т.н. Представата за ренесансовата му личност, която не спира да вдъхновява и вълнува поколенията, се допълва от множество издания, подбрани от богатия фонд на Националната библиотека.

В емоционалната си реч посланик Балди очерта най-значимите моменти от живота и делото на Леонардо. А доц. д-р Kрасимира Александрова, директор на Библиотеката, благодари на дипломата за доверието именно храмът на знанието в България да бъде домакин на изложбата за гения, който завещава на идващите след него: „Тези, които се влюбват в практика без наука, са като моряк, който влиза в кораб без кормило или компас и никога не може да бъде сигурен къде отива… Ако се запасиш с търпение и проявиш старание, то засетите семена на знанието непременно ще дадат добра реколта. Корените на учението са горчиви, но плодовете – сладки.”

Фотограф: Стефан Рангелов

 

2019-06-24T09:31:59+00:00 21.06.2019|Изложби|

ИЗЛОЖБА В ПАМЕТ НА СКЕНДЕРБЕГ
Вечер с литературни и музикални творби за националния герой на Албания събра дипломати и интелектуалци в Националната библиотека

Експозиция с книги и архивни материали от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” бе сред акцентите в литературно-музикалната вечер, посветена на Георги Кастриоти Скендербег, най-почитания и уважаван герой на албанския народ. Тя бе организирана в партньорство с Посолството на Република Албания в България по повод 105-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете държави и 26 г. от подписването на техния Договор за приятелство и сътрудничество.

Гостите – дипломати, интелектуалци и почитатели на историята и литературата, бяха поздравени от Н.Пр. посланик Доника Ходжа и от директора на Библиотеката, доц. д-р Красимира Александрова. Доц. д-р Георги Николов от Историческия факултет на Софийския университет разказа за живота на Скендербег, а д-р Бояна Минчева, ръководител на направление „Опазване на ръкописно-документално наследство” в НБКМ, представи тематичната експозиция.

В изложбената колекция, която може да се разгледа до 9 юни в Централното фоайе на Библиотеката, са включени ръкописи, старопечатни книги и съвременни биографични издания, както и различни по жанр творби на български възрожденски книжовници и световноизвестни европейски и американски поети и писатели, вдъхновени от личността на албанския герой.

Сред най-значимите експонати е ръкописът на поемата „Скендербег”, написана през 1860 г. от известния български възрожденски учител, писател и преводач от град Охрид Григор Пърличев. Ярката личност на героя оживява и в стихове на Джордж Байрон, Хенри Лонгфелоу, Иван Франко. На финала на вечерта прозвуча и откъс от операта „Скендербег” от Антонио Вивалди.

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-06-06T09:17:17+00:00 06.06.2019|Изложби, Събития|

ЧЕСТИТ 24 МАЙ – ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И НА БЪЛГАРСКА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” ви поздравява с предстоящия светъл  празник на славянската писменост и култура 24-ти май и го отбелязва със своите ескпозиции:

“Гласът на словото: 1150 години от Успението на св. Кирил” – Централно фоайе

“Книжовен калейдоскоп: 1100 години от основаването на българския манастир “Св. Великомъченик Георги Зограф” – Зала “История на книгата”

3D мапинг шоу “Словото българско”

 

Гостуваща изложба:

“Българските читалища на границата на Югоизточна Европа” – Западно крило

 

Нека неугасващият творчески дух и желание за знание ни водят напред към нови успехи!

Честит  празник!

 

2019-05-28T11:29:23+00:00 23.05.2019|Изложби, Събития|

ГЛАСЪТ НА СЛОВОТО: 1150 ГОДИНИ ОТ УСПЕНИЕТО НА СВ. КИРИЛ
Тематичната изложба с оригинали от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” може да се разгледа от 10 до 29 май в Централното фоайе на сградата

„Гласът на словото” – така е озаглавена експозицията, която Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” посвещава на 1150-годишнината от Успението на св. Константин-Кирил Философ. С откриването й днес, в навечерието на своя патронен празник, най-голямото книгохранилище в България се включва в поредицата от културни и научни прояви в чест на славянския първоучител.

Освен ден за прослава на паметта на светите просветители Кирил и Методий, 11 май е и Професионален празник на българските библиотечно-информационни работници. По традиция това е повод за експертите от отдел „Ръкописи и старопечатни книги” да представят изложба, разкриваща неизчерпаемото богатство на библиотечния фонд, свързан с делото на славянските първоучители. Обяснимо, през 2019-а на фокус е свети Кирил по повод 1150-годишнината от неговото Успение.

Предполага се, че култът към св. Кирил се е оформил още през IX век в Моравия, а общата почит към славянските първоучители е създадена по-късно – след идването на Кирило-Методиевите ученици в България. През вековете южните славяни на Балканите съхраняват тяхната памет чрез преписването на житията им и на текстовете на църковните служби за празничните им дни: 14 февруари – за Успение на св. Кирил славянобългарски първоучител, 6 април – за Успението на св. Методий, архиепископ Моравски, както и общата паметна дата в църковния календар за двамата учители на славянството – 11 май.

Основната част от оригиналните материали в изложбата „Гласът на словото” са от колекциите, съхранявани в специалните фондове на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” в Националната библиотека. Сред тях са някои от по-рядко експонираните паметници на южнославянските и руската ръкописна традиция, както и книжовни паметници, слабо познати досега за широката общественост. Посетителите ще могат да видят Тиквешкия сборник от втората половина на XV в., съдържащ и текста на Солунската легенда; Дриновския дамаскин и синодик от края на XVI в., изписан в Ловешкия книжовен център; служебния миней за м. февруари от 1608 г., изписан в манастира „Св. Троица” край Враца, както и единствения запазен в България руски хронограф, в който са поместени „Сказание за превода на книгите от гръцки език на славянски” и „Кратко сказание за раждането и живота на св. Кирил”.

Чрез слова, служби и други поетично-песенни произведения за св. Константин-Кирил Философ изложбата представя традицията в развитието на култа към славянския първоучител, отразена както в ръкописната книжнина от първите му векове, така и в старопечатната традиция през Възраждането и до наши дни.

Изложбата „Гласът на словото” бе открита от директора на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – доц. д-р Красимира Александрова, и представена от доц. Елена Узунова от отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в присъствието на гости, читатели и служители на институцията. В прослава на святото дело бяха и изпълненията на Камерния хор „Средец” с диригент проф. Александър Куюмджиев.

Текст: Елена Узунова

Фотогалерия

Снимки: Стефан Рангелов

2019-05-10T15:31:58+00:00 10.05.2019|Изложби|

1100 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ЗОГРАФСКИЯ МАНАСТИР
Експозиционната поредица “Книжовен калейдоскоп” представя ръкописи, старопечатни книги и архивни документи за светата обител от фонда на НБКМ

Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” отбелязва 1100-годишнината от основаването на българския манастир “Св. Великомъченик Георги Зограф” на Света гора (Атон) със специално подготвена изложба. Тя е част от новата експозиционна поредица “Книжовен калейдоскоп” в Зала “История на книгата” и може да се разгледа до 30 май.

Според преданието Зографският манастир е основан през 919 г. от трима братя от град Охрид – Моисей, Аарон и Йоан (Иван) Селима, които се оттеглят от светския живот и стават отшелници на полуостров Атон. Легендата разказва още, че светата обител получава посвещението си по чудодеен начин. След горещите молитви на монасите върху определената за храмова икона неизписана дъска неръкотворно се появява образът на св. Георги. Светецът сам рисува своя лик през нощта. Поради тази негова зографска способност манастирът е назован “Св. Георги Зограф” или Зограф, както обикновено го наричаме в България.

Зографският манастир се утвърждава във времето като първостепенно българско културно и книжовно средище, пазител на националния дух и история. Многобройните стенописни ансамбли, икони и църковна утвар, богатата сбирката от ръкописи, документи и старопечатни книги са само част от безценното културно наследство, което той съхранява за идните поколения.

През май – месеца на книжовността, Националната библиотека на България представя в специалната витрина с микроклимат в Зала “История на книгата” различни книжовни паметници, свързани със светата обител Зограф. Те са подбрани от колекциите “Славянски и чуждоезични ръкописи”, “Старопечатни, редки и ценни книги”, “Ориенталски сбирки”, както и “Портрети и снимки” към Българския исторически архив. Най-ранният експонат е Псалтир от средата на XVI в., донесен от Зографския манастир. Полетата на повечето листове от този ръкопис са изпълнени с множество кратки бележки за местонахождението на части от мощите на различни светци в манастирите и скитовете на Света гора. Вторият показан ръкопис е Писмовник от 1783 г., писан от йеродякон Серафим в Зограф. Той съдържа 48 образци за писма, предимно от името на духовници към духовници.

Сред експонатите са още книга, отпечатана в първата българска печатница в Солун – “Краткое описание двадесят монастирей обретающияся во Святой гору Атонской” от 1839 г., и османотурски документ от 1866 г., свързан със спор за границите между земите на сръбския манастир Хилендар и българския манастир Зограф на Света гора. Изложбата допълват разновременни, изключително интересни и ценни черно-бели и цветни оригинали, фотокопия и пощенски картички с изгледи от Зографския манастир.

 

Текст: Нона Петкова

Снимки: Стефан Рангелов

 

2019-05-13T13:32:56+00:00 08.05.2019|Изложби|

Изложба “Българските читалища на границата на Югоизточна Европа”

Изложбата „Българските читалища на границата на Югоизточна Европа“ е създадена по инициатива наРегионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО – София и Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Партньори на двете институции са Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Съюзът на народните читалища.

Изложбата включва 12 броя табла, с размери 100/70 см., представящи богатото нематериално културно наследство в района на Югоизточната граница и по-специално територията на община Малко Търново, община Царево, община Болярово, община Елхово, община Тополовград, община Свиленград.

Фокусът на идейната концепция за изложбата пада върху читалищата в този регион, които са едни от главните пазители и съхранители на богатото нематериално културно наследство. Устояли на времето и повратностите в историческото минало на българския народ – те и днес имат ключова роля за формирането и съхраняването на езика, културната памет и националната идентичност на българите. Идейната концепция за изложбата се базира и на решението от 8 декември 2017 г., по време на 12-ата сесия на Междуправителствения комитет, който гласува вписването в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на заявената кандидатура от българска страна за „Българското читалище: практически опит в опазването на жизнеността на нематериалното културно наследство“, което още веднъж доказва значимата роля на нашите специфично български културни средища и добрия им пример в световната практика.

2019-05-23T22:25:58+00:00 01.05.2019|Изложби|

ФОТОСИ НА БЪЛГАРКИ В НОСИИ КРАСЯТ НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

От днес до 29 март в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” може да се разгледа авторската изложба на фотографа Радослав Първанов – „Аз съм Българка!” – Продължението. Колекцията от около 30 цветни фотоса е втора част от едноименния проект на младия габровски артист. Благодарение на тях в дните около Благовещение библиотечното пространство ще бъде изпълнено с красивите лица на български момичета, облечени в народни носии от всички фолклорни региони на страната.

Всичко започва през 2014 г., когато Радослав Първанов прави фотосесия на първия си модел, облечен в носия, на фона на Старинния Пловдив. Резултатът е повече от вдъхновяващ и той решава да посвети цялата 2016-а на заснемането на серия сюжети за своя проект „Аз съм Българка!”. Идеята му е да представи събирателен образ на Българката (авторът винаги изписва тази дума с главна буква) и на България. Избира 50 различни кътчета в цялата страна и 20 български момичета с изявено отношение към културното ни наследство, към традициите и фолклора, които да бъдат негови модели.

Облекли старинни български носии и заснети на фона на знакови за нас исторически, културни или природни забележителности, те се превръщат в млади и горди българки с мисия – твърди фотографът. – Искаше ми се да покажа чисти, скромни представителки на моето поколение, които от малки живеят с националните ни традиции, пазят родовата памет и, без съмнение, ще възпитават децата си в почит към ценностите ни. Чувствах, че трябва да разкажа за България по един различен, неправен до момента начин.”

През периода 2016–2018 г. първата изложба от проекта „Аз съм Българка!” е представена 15 пъти в различни места и пред разнообразна публика: от фоайетата на Народното събрание, през Копривщица и Двореца в Балчик, до 4-ия събор на българите в чужбина „На мегдана на другата България” и Седмицата на фотографията в Милано, Италия. А в родния си град фотографът веднага печели наградата „Събитие на годината в областта на културата в Габрово” за 2017 г.

През 2018 г., паралелно с представянето на първата изложба, той започва да работи по „Аз съм Българка!” – Продължението. След като открива новите места за снимки, организира кастинг за фолклорни модели и избира други 20 момичета за „Аз съм Българка!” – Продължението. Първият сюжет е заснет през януари 2018-а в град Ловеч, но истинската работа по втората изложба започва в Плевен през април, в навечерието на Великден. До ноември са реализирани общо 27 сюжета с участието на 22 млади българки. Заснети са повече от 65 знакови места у нас, сред които Боженци, Батак, Стара Загора, Дяволският мост и Картал кая в Родопите, Карлово, розоберът и лавандуловите поля, Асеновата крепост, Старинен Созопол, Старинен Несебър, родният дом на Яворов в Чирпан, Добрич, Трявна, гроздобер край Дунав, Бяла, Седемте рилски езера, Етнографският комплекс „Кулата” – Казанлък, Плиска и Велики Преслав, Русе, Широка лъка, Калето при Белоградчишките скали, Златните мостове на Витоша, Севлиево и др. Всички сюжети от втората изложба на проекта „Аз съм Българка!” са придружени и от личен разказ за снимачния процес, който авторът и екипът му публикуват в социалната мрежа.

Изложбата бе открита от зам.-директора на Националната библиотека, доц. Антоанета Тотоманова, в присъствието на част от моделите. Радослав Първанов разказа за работата си с момичетата, за местата, където са заснети сюжетите, и за идеята си догодина да подготви изложба с най-добрите снимки от своите 10-годишни занимания с фотография.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-03-19T15:03:40+00:00 19.03.2019|Изложби, Събития|

“МНОГОТОЧИЯ НА ЛЮБОВТА” – ЦВЕТНИ СЮЖЕТИ НА ВАЛЕНТИНА ПОПОВА В БИБЛИОТЕКАТА

Третата си самостоятелна изложба подреди художничката Валентина Попова в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. За да я поздравят, на откриването на експозицията се събраха нейни приятели, колеги от Българското национално радио, където е работила дълги години, ценители на изкуството.

Валя Попова не е дипломиран артист. Тя е социолог по образование, пътешественик и художник по вътрешно призвание. Творбите й бяха представени от проф. Чавдар Попов. Според известния изкуствовед липсата на академично образование е донякъде плюс за художничката, тъй като понякога професионализмът затваря в рамки, а тя свободно борави с цветове и форми, доверявайки се единствено на себе си. Картините й са пъстри и жизнерадостни, някои са вдъхновени от изкуството на аборигените, другите крият (успешно или не съвсем) любовта й към котките.

Изложабата “Многоточия на любовта” е отворена за посетители в Библиотеката до 28 февруари.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-02-15T16:02:56+00:00 15.02.2019|Изложби|

БАН ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБА ЗА МАРИН ДРИНОВ В БИБЛИОТЕКАТА

Документална експозиция, посветена на 180-годишнината от рождението на Марин Дринов (1838–1906), бе открита в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Изложбата е подготвена от специалисти на Българската академия на науките. 15-те информационни табла проследяват пътя на именития възрожденец и строител на следосвобожденска България от родния му град Панагюрище до статута на авторитетен филолог и езиковед, историк и етнограф, обществен и държавен деец.

В словото си за откриването на изложбата зам.-председателят на БАН, чл. кор. проф. Васил Николов подчерта значението на Марин Дринов за българската историография и приноса му за създаването на Националната библиотека. На събитието присъстваха директорите на НБКМ и на Централната библиотека на БАН – доц. д-р Красимира Александрова и д-р Силвия Найденова, учени, служители и гости на НБКМ.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-12-19T11:01:32+00:00 19.12.2018|Изложби, Събития|

БИБЛИОТЕКИТЕ НА ШУМЕН И ТЪРГОВИЩЕ ГОСТУВАТ В НБКМ

Две тематични експозиции гостуват в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Регионалната библиотека “Стилиян Чилингиров” на град Шумен представя изложбата “Българската история в художествено слово и образ”. Тя е разделена на три части: “Оттук започва България: 1335 години от създаването на Българската държава”, “Втора българска държава 1185–1396” и “Възраждането на България”. Богато илюстрирани, 32-те експозиционни табла разказват за знакови личности и събития в националната ни история.

Регионалната библиотека “Петър Стъпов” – Търговище, е озаглавила своята пътуваща изложба “По пътя на свободата”. Върху девет постера са представени ключови за България исторически дати по време на Руско-турската война – от огласяването на Манифеста на император Александър II на 12/24 април 1877 г., през военните действия на Балканите и на територията на Търговищка област, до Освобождението на 3 март 1878 г.

Екипи на регионалните библиотеки в Шумен и Търговище, водени от директорите Росица Добрева и Росица Куцарова, посетиха НБКМ по повод откриването на изложбите. Посетителите могат да ги разгледат в Западното крило на Националната библиотека до 14 ноември 2018 г.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-11-09T15:22:05+00:00 09.11.2018|Изложби, Събития|