КИТАЙСКА ДЕЛЕГАЦИЯ ПОСЕТИ НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Делегация от китайски политици, дипломати и експерти, водена от г-н Цао Дзиенминг, зам.-председател на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП) на Китайската народна република, посети днес Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Сред гостите бяха представители на Секретариата за сътрудничество между Китайската народна република и страните от Централна и Източна Европа (16+1) – орган, създаден през 2013 г. от китайското Министерство на външните работи за комуникация и координация на сътрудничеството между Китай и страните от района.

Директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, запозна делегацията с дългогодишните ползотворни контакти между националните библиотеки на двете държави. “В процес на подготовка е подписването на меморандум за партньорство с Националната библиотека в Пекин. Надяваме се да намрим нови допирни точки в областта на културта, на книгообмена и библиотечно дело”, допълни доц. Александрова.

“И Китай, и България имат дълга история – отбеляза г-н Цао Дзиенминг. – Народите ни се гордеят със своята многовековна култура, а най-ценното в нея са националните ни библиотеки. Защото библиотеките като институции са най-значимото наследство на човешката история и се надявам заедно да продължим да работим за опазването на това огромно богатство.”

Официалните разговори преминаха в оживено неформално общуване, след като доц. Любомир Георгиев – ръководител на Направление “Опазване на ръкописно-документално наследство” в НБКМ, представи на гостите част от документите, съхранявани в библиотечния фонд и доказващи дългогодишните контакти между България и Китай. Сред тях са ценни документални фотографии и пътепис на Гео Милев, разказващ за Поднебесната империя.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-10-19T15:41:06+00:00 19.10.2018|Събития|

КНИГА ДОКУМЕНТИРА АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА СОФИЯ

Книгата “София – архитектурни забележителности” бе представена вчера в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Това е новият съвместен труд на тандема проф. д-р Чавдар Ангелов и арх. Кирил Русков, издание на “Арх & Арт”.

Идеята хрумва на двамата автори, след като издават албум за старите жилищни сгради на столицата, строени преди Втората световна война. Тогава заснемат около 600 красиви къщи, което ги вдъхновява да продължат делото и да покажат в следващо издание забележителните обществени сгради. В новата си книга са включили както емблематични паметници на недвижимото културно наследство (напр. ротондата “Св. Георги”), така и класически, и модерни здания като храм-паметника “Св. Александър Невски”, Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, исполините от стъкло на входовете на града и др.

Двамата архитекти твърдят, че най-трудно е било да намерят финансиране на луксозното издание. А надеждата им е с новата си книга да допринесат за популяризирането и опазването на архитектурното ни наследство сред по-младите жители и гости на столицата.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-10-19T15:36:31+00:00 19.10.2018|Събития|

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ ИЗЯЩНИ ИЗДАНИЯ НА КИЕВО-ПЕЧОРСКАТА ЛАВРА ОТ XVII–XIX ВЕК

“Киево-Печорската лавра – традиция и вяра в слово и образ” се нарича най-новата изложба, която може да се разгледа до 29 октомври в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Експозицията, посветена на 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Украйна, бе открита снощи от директора доц. д-р Красимира Александрова и посланика на Украйна у нас – Н.Пр. Виталий Москаленко, в присъствието на ръководителите на дипломатическите мисии на Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина в София, представители на Държавната агенция за българите в чужбина и други институции, десетки граждани.

Върху седем експозиционни пана е представена богата информация за многовековния духовен и книжовен център на православието Киево-Печорска лавра. Именно там през 1616 г. известният учен и просветител, архимандрит Елисей Плетенецки, основава печатница, чиято дейност продължава повече от 300 години. Оригинални старопечатни, редки и ценни книги, издадени там през периода XVII–XIX век и притежавани днес от НБКМ, могат да се видят в специално подредените за изложбата витрини.

Още в началото на изложбеното пространство посетителите попадат на текст, свързан с историята на основаването на печатницата на Лаврата и с бележитите майстори на словото, гравюрата и книгопечатането, работили там. Маркирани са също българско-украинските и украинско-българските книжовни и литературни връзки през столетията.

Сред представените експонати (върху таблата и във витрините) са богато илюстрираната книга “Толкование на апокалипсис” (1625) на Андрей Кесарийски – най-ранното издание на Печорската лавра в колекцията на НБКМ и свидетелство за майсторството на печатаря Памво Беринда, както и други изящни издания, осъществени със съдействието на киевските митрополити Йоасаф Кроковски и Исая Копински, и др.

Изданията са ярко свидетелство за присъствието на украинската книга на територията на България през вековетекоментира в словото си за откриването д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в Библиотеката. – Общото представяне на Лаврата е в хронологичен порядък, но са обособени и отделни тематични акценти, пряко свързани с културните и книжовни връзки между България и Украйна, които са с почти хилядолетна история. Сред тях е първото издание на Житие и служба на св. Иван Рилски от 1671 г., преиздадено на новобългарски език от Неофит Рилски. Тематична витрина представя значението на св. Димитрий Ростовски значение за монашеския живот в Рилския манастир, както и връзката му с българската историопис. Друга витрина, посветена на Йосиф Соколски, дава биографични сведения за противоречивата личност на българския свещенослужител, прекарал последните 18 години от земния си път в Киево-Печорската лавра.”

Интересен исторически факт е, че до началото на XII век цялата българска оригинална и преводна литература вече е била позната в Киевска Рус посредством преписи на ръкописни творби на бележити автори като Климент Охридски, Йоан Екзарх и др. През XIV–XVI в. Киприян и Григорий Цамблак пренасят там традициите на Евтимиевата книжовна школа. През XVII и XVIII в. се наблюдава и друга практика – по българските земи се преписват книги от стари украински и други славянски ръкописни или печатни образци. Най-големите средища на този културен и книжовен обмен са светогорските манастири и Рилският манастир. Днес Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” притежава 191 тома, печатани в Печорската лавра.

“Киево-Печорската лавра – традиция и вяра в слово и образ” е съвместно дело на специалисти от НБКМ и представители на Посолството на Украйна в България.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-10-17T15:22:08+00:00 17.10.2018|Изложби, Събития|

АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ ОПИСА РУСКО-ТУРСКИТЕ ВОЙНИ (1569–1878)

Представянето на книгата “Руско-турските войни (1569-1878 г.)” от Александър Стоянов предизвика огромен интерес миналата вечер в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Премиерата бе организирана съвместно с издателство “Сиела”.

Книгата разкрива в синтезиран и достъпен вид цялостната картина на 3-вековната история на конфликтите между Руската и Османската империя. Според водещия на литературната среща – журналиста и историк Горан Благоев, едно от големите предимства на изданието е начинът, по който в разказа умело се съчетава военната история с политическия контекст на дадената епоха.

Темата предизвика оживен дебат сред присъстващите. “Написана безпристрастно, книгата на историка изследовател Александър Стоянов ни дава възможност да осмислим мястото си в един голям имперски конфликт”, допълни Благоев.

Публиката задаваше въпроси по теми, свързани с конкретни военни стълкновения и исторически събития, както и с богатата библиография и заблудите в образователната система и историческото писане. Авторът получи поздравления и пожелания за творчески успехи и нови сериозни исторически изследвания. 

Фотограф: Иван Добромиров

2018-10-12T16:18:45+00:00 12.10.2018|Събития|

ДИРЕКТОРИ НА БИБЛИОТЕКИ ОТ ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ОБСЪДИХА ПРОБЛЕМИ НА ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА В БЕЛГРАД

Екип на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) участва в Седмата конференция на директорите на националните библиотеки от Югоизточна Европа (SEENL) – орган, основан по примера на Конференцията на директорите на националните библиотеки на Европа (CENL). Тази година домакин на традиционната среща (4–5 октомври) беше Националната библиотека на Сърбия.

Дигитализацията в националните библиотеки на Югоизточна Европа и проблемите, свързани със съхраняването и защитата на дигиталните обекти бяха водеща тема на конференцията. Поставен бе акцент върху проблемите на опазването, съхранението и защитата на физическите носители.

Освен директора на НБКМ – доц. д-р Красимира Александрова, в срещата участваха и ръководителите на националните библиотеки на Словения, Хърватия, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Гърция и Сърбия. Те обмениха опита на институциите при прилагане на последните тенденции в развитието на дигиталните библиотечни колекции.

Представени бяха текущи проекти, някои от които осъществявани съвместно. Подчертано бе все по-нарастващото значение на партньорската работа, споделянето на ресурси, както и планираното и стратегическото подобряване на дейностите в областта на дигитализацията чрез продължаване на сътрудничеството в бъдеще.

В съзвучие с проведените дискусии бяха подписани два важни меморандума за разбирателство и сътрудничество – между Националната библиотека на Сърбия и Националната библиотека на България и между Националната библиотека на Сърбия и Националната и университетска библиотека “Св. Климент Охридски” в Скопие. Така символично бе заявено желанието на трите институции да работят заедно и целенасочено за развитие във всички направления на библиотечно-информационната дейност в полза на потребителите.

В рамките на конференцията се проведе и двудневен семинар, посветен на дигиталното опазване и дългосрочно съхраненяване на дигиталните изображения. Гост-лекторът от Словакия, Юрай Стрниско, представи добрите практики на словашкия Централен архив на данни към Университетската библиотека в Братислава.

Конференцията и семинарът бяха осъществени с финансовата подкрепа на CENL чрез грант, учреден на името на Ерланд Колдинг Нилсен,  дългогодишен директор на Кралската библиотека в Дания. Безвъзмездната помощ се предоставя ежегодно на една от 49-те библиотеки-членки за насърчаване на международното сътрудничество и укрепване на връзките между националните библиотеки в Европа.

2018-10-11T16:46:58+00:00 11.10.2018|Събития|

ЛИТЕРАТУРНА ВЕЧЕР НА АТАНАС КАПРАЛОВ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Националната библиотека бе домакин на литературна вечер, събрала много приятели и колеги на поета Атанас Капралов. Поводът бе „Приближаване до взрива” – шестата стихосбирка на автора, издадена наскоро с логото на издателство „Летера”.

 „Една достойна поетична книга, убеден съм, че мястото на нейното представяне е точно тук, в тази библиотека, която още помни сенките на големите поети Пенчо Славейков и Пейо Яворов”, подчерта литературният критик доц. д-р Георги Цанков в началото на своето слово.

Атанас Капралов е един от уважаваните поети на съвременна България. В стиховете му присъстват значими, винаги актуални теми – за род и родина, за величието на българския дух и слово, за магията на любовта и за цената на приятелството. „Посланията на Капралов са ясни, те крещят за неосветената част от нашия живот, за моралните пропасти”, коментира пред многобройната публика поетесата и литературен критик Анжела Димчева.

И наистина – будно гражданско чувство и отговорност отличават неговите стихове. Това навярно е и причина те да бъдат спирани през 80-те години на миналия век.

Атанас Капралов е автор и на детски книжки, на сборници със спомени за родния му Димитровград, участвал е в създаването на песни за театрални спектакли, а негови стихове са основа на любими наши попхитове. Носител е на многобройни национални и международни награди, негови творби са преведени  на френски, немски, руски, английски и други езици. В момента поетът е и директор на Националния литературен музей.

Страхувам се, че някой ден и аз ще остарея. А ти едничка ще си с мен по тихата алея” – запя на финала на вечерта певецът и композитор Хайгашод Агасян. И всички разпознаха стиховете на Атанас Капралов.

Аплодисменти и поздравления към автора, който тази година посреща своя 60-и рожден ден, отправиха присъстващите на литературния празник зам.-министър Румен Димитров, Марчела Борисова – зам.-директор на Националната библиотека, поетът Георги Константинов, много приятели от Диимтровград и др. Автографи и снимки, хляб и вино белязаха края на още една вълнуваща поетична вечер в Националната библиотека.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-10-11T16:04:55+00:00 11.10.2018|Събития|

РОДИТЕЛИ И ДЕЦА СЕ ЗАБАВЛЯВАХА В НОЩТА НА ПРИЛЕПИТЕ

Десетки деца и техните родители се включиха в Международната нощ на прилепите, проведена в края на седмицата в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Събитието се организира за 22-ри път от Националния природонаучен музей, Фондация “Наука за природата” и “Фортис визио” ЕООД, а изборът на Библиотеката за тазгодишен домакин не беше случаен. Повече от три десетилетия колония от прилепи обитава подпокривните пространства на сградата, а през август във фоайетата й на първия и втория етаж за кратко се настани и ято от мигриращ вид (ръждив вечерник).

В петък на няколко места пред НБКМ децата, напъствани от учените прилепари, рисуваха и майсториха къщички за летящите мишлета, които предстои да бъдат окачени на ключови места в София. След импровизираната работилница на открито експерти и природолюбители наблюдаваха презентацията на Ния Тошкова от Националния природонаучен музей.

Натрупала богат опит, Ния разкри любопитни факти за видовото разнообразие на прилепите, за техните местообиталища, хранителни навици и поведение. Присъстващите се забавляваха с нейните разкази от първо лице за изследванията, проведени в пещери от различни краища на света. На финала дори най-подозрителните към летящите бозайници си тръгнаха с убеждението, че прилепите не са опасни.

Сега дори малките деца, присъствали на 22-рата Международна нощ на  прилепите знаят защо големи световни библиотеки умишлено ги отглеждат: защото се хранят с насекоми, които уврежат книгите. А заради доброто си отношение към животинките и приноса си към каузата за тяхното опазване у нас Националната библиотека се сдоби с грамота “Приятел на прилепите”.

Ето и един съвет от Ния Тошкова, ако откриете в стаята си неканен прилеп: не крещете, отворете широко прозореца, загасете лампата, излезте от помещението и… той сам ще си тръгне!

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-10-08T16:06:50+00:00 08.10.2018|Събития|

ДЕН НА МОСКВА В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методийбеше домакин на кръглата маса на тема „Новият живот на културните пространства в европейските градове”, проведена в рамките на Дните на Москва в София (1–4 октомври). В Заседателната зала се събраха гости от Департамента по култура на правителството на руската столица и представители на български културни институции и организации.

Експерти от различни области на духовната сфера обсъдиха съвременните посоки за развитие на градските културни пространства (включително на библиотеките) и превръщането им в места за социални контакти и реализация на артистични проекти.

Гостите от Москва разгледаха Националната библиотека, запознаха се с нейната история и с услугите, които институцията предлага на своите читатели.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-10-04T14:15:48+00:00 04.10.2018|Събития|

1 ОКТОМВРИ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН МУЗИКАТА
Музикологът Магдалена Манолова дари изложба за Борис Христов на Националната библиотека

Ценно дарение получи Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” по повод Международния ден на музиката – 1 октомври. Музиковедът Магдалена Манолова дари експозицията “Молитвата на Борис Христов: Мир на земята и благоволение на човечеството”, която е отворена за посетители до 15 октомври в Централното фоайе на сградата. Паралелно с изложбата посетителите имат възможност да видят и едноименния документален филм.

Създатели на артистичния диптих са д-р Магдалена Манолова (автор и продуцент), Орлин Атанасов(дизайн), Александър Шопов (оператор) и Мирчо Сливенски (фотограф). След закриването й, изложбата ще стане част от богатия фонд на Музикалния отдел на НБКМ, където се съхранява и оригиналният костюм, с който Борис Христов е изпълнявал партията на Борис Годунов в едноименната опера от Мусоргски на сцената „Ковънт гардън” в Лондон.

Откриването на изложбата събра ценители на класическата музика в късния следобед в петък. Магдалена Манолова разказа подробности за създаването на експозицията, сподели личните си спомени от срещите с Борис Христов, както и разказите на своя покоен вече баща (хоровият диригент Ангел Манолов) за прочутия бас. Таня Доганова – Христова, създателката на хор „Йоан Кукузел”, припомни годините и събитията при завръщането на световноизвестния оперен певец в родината и думите, които той завещава на своите последователи: „Истината и само истината! Това е единствено, което може да ни води в голямото изкуство.”

Ръководителят на Музикалния отдел на НБКМ, Александър Касабов, представи накратко библиотечната колекция от грамофонни плочи, касети и дискове (повече от 50 хил. часа музика), от специализирана литература и периодични издания (повече от 110 000 тома). А зам.-директорът доц. Антоанета Тотоманова подчерта пиетета на Националната библиотека към наследството, оставено от Борис Христов.

Експонирането на “Молитвата на Борис Христов: Мир на земята и благоволение на човечеството” бе организирано със съдействието на Сдружение “Музей на българската музикална култура”. 14-те фотопана ни срещат отблизо с артиста, човека и един от най-великите гласове на ХХ век Борис Христов (1914 – 1993), както и с неговите послания към България и човечеството. Богатата душевност на “царя на басите” е представена в атмосферата на катедралния храм “Св. Александър Невски”, където той прави потресаващия запис на “На многая лета” след завръщането си в България.

“Явлението Борис Христов в света на операта, приносът му в оперния театър и, от друга страна, неговата молитва в храма на вярата са отправните посоки в опита да се обхване необятната вселена на неговата личност – споделя д-р Магдалена Манолова. – Борис Христов вярваше, че пеенето е не само глас, а и разкриване на душата. Той разкри най-съкровените си чувства в църковнославянските песнопения, в своята молитва в храма, откъдето тръгва като момче по своя път. На всеки голям празник гласът на Борис Христов звучи в цяла България с пожелания за “мир на земята и благоволение между човеците”.

Диптихът “Молитвата на Борис Христов” – изложба и филм – бе част от националната програма за честването на 100-годишнината от рождението на прочутия бас, избран за Личност на годината в Културния календар на ЮНЕСКО през 2014 г. Сега, по повод Международния ден на музиката, Националната библиотека има честта да бъде домакин на новото му представяне. А своеобразно допълнение към съдържанието на експозицията са шестте витрини с материали от Музикалния отдел на НБКМ – фотоси, книги, публикации, грамофонни плочи, свидетелстващи за изключителната творческа кариера на световния оперен изпълнител.

Фотограф:Стефан Рангелов

2018-10-08T16:12:09+00:00 01.10.2018|Събития|

„ДО ПОСЛЕДЕН ДУХ” С РАШКО МЛАДЕНОВ

„Добре дошли в света на музиканта, актьора, шофьора на такси, учителя, продавача на цигари, директора и министъра Рашко Младенов. Добре дошли. И блазе ви.”

 Димитър Стоянович

 

Датата е 25 септември – начало на третия творчески сезон 2018/2019 на Клуб „Писмена” на Националната библиотека. Поканихме за гост на Клуба актьора и музикант Рашко Младенов, този път в качеството му на писател, с наскоро появилата се и вече нашумяла книга „До последен дух”.

Творбата излезе от печат преди месец с логото на престижната Издателска къща „Жанет 45”, чиято работа винаги е била гаранция за качество в литературата и  графичния дизайн. Редактор на книгата е Димитър Стоянович – главен редактор на сп. „L’Europeo” и автор на повече от 50 документални и игрални филми, а предговорът е на Светлозар Желев – водещ на рубриката „Литературен гид” в предаването „Библиотеката” по БНТ.

Интересни и забавни случки изпълват книгата, поднесени са колоритно, с чувство за хумор.Това, което приятно ни изненадва, е, че Рашко Младенов има перото на добър разказвач, нищо че за пръв път попада в чужд за него свят – писателския.

Завладяващ е светът на един от любимите ни театрални и филмови актьори. На страниците на книгата оживяват изключителните преживявания на Рашко Младенов, споделени остроумно и оригинално от самия него.

И така… роля след роля, пътуване след пътуване, до… „последен дух”!

Текст: Стефка Рангелова

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-09-26T16:07:02+00:00 26.09.2018|Клуб "Писмена", Събития|

Този сайт използва бисквитки, за да направят употребата му по-удобна, по-приятна и по-сигурна. Чрез посещението си, вие се съгласявате с използването на бисквитки.