УЧЕНИ ОТ 23 ДЪРЖАВИ НА ОТКРИВАНЕТО НА ИЗЛОЖБА ЗА НАПОЛЕОН В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Повече от 150 учени в областта на османистиката и докторанти от над 110 университета, академични, изследователски и културни институции от 23 страни присъстваха на откриването на изложбата „Египетската кампания (1798–1801) на Наполеон Бонапарт в документи и издания от фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Тя е посветена на 220-годишнината от началото на военната кампания на Наполеон Бонапарт в Египет и е първата по рода си у нас, създадена на основата на богатия фонд на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ).

Световните учени, сред които професорите Михаел Урсинус, Линда Дарлинг, Клаудия Ромер, Сурая Фарохи, Светлана Кирилина, Илбер Ортайлъ, Свободан Илич и др., бяха в София по повод проведената от 11 до 14 септември в НБУ Международна конференция на CIEPO (авторитетна международна организация за доосмански търсения, обединяваща експерти от четири континента). Част от работната им програма бе среща с архивисти от отдел „Ориенталски сбирки”, чиято е и основната заслуга за най-новата експозиция на НБКМ. Гостите бяха запознати с оригинали и дигитализирани копия на османски документи от богатия библиотечен фонд.

Именно колекцията „Ориенталски сбирки” е в основата на изложбата за Наполеоновия поход към Египет, подредена в Централното фоайе на Библиотеката. „Най-важната работа за на нас, работещите в тук, е да опазим всички документални свидетелства и да помогнем на професионалните историци и на любителите на миналото да правят обективни реконструкции на историческите събития – подчерта доц. д-р Християн Атанасов от отдел „Ориенталски сбирки”, който представи експозицията преди официалното й откриване. – Подбрали сме много малка част от писмените документи от края на XVIII до началото на XIX век, които осветляват продължението на Френската революция – военните кампании на Наполеон и неговата авантюра в Египет. Подготвили сме 16 табла и 8 витрини, подредени по тематично-хронологичен принцип. Едно от таблата представя последователността на събитията, други се посветени на големи сражения, има и отделно табло за Наполеон в Кайро. Показваме и френската официална позиция, която представя френските войски като освободители – дошли да освободят местното население от „гнета на мамелюците”. Подбрали сме и разнообразни документи – рапорти, писма, донесения между османски чиновници – за мобилизации на войски, за движението на френските армии и т.н.”

Експертите от НБКМ са убедени, че във военно отношение Наполеоновата експедиция в Египет е провал, но от друга страна, тя се нарежда сред най-блестящите успехи на френската наука. Именно на тази тема са посветени петте табла, подготвени от отдел „Библиографско и информационно обслужване. Междубиблиотечно заемане” в НБКМ. Съгласно най-добрите традиции на френското Просвещение, армията е била съпровождана от най-забележителните умове на Френската академия на науките по онова време (повече от 160 археолози, историци, инженери, математици, зоолози, ботаници, биолози, химици, физици) и, разбира се, художници. Тяхна е заслугата за създаването на забележителното 20-томно „Описание на Египет”, което провокира въображението и интереса на поколения европейци към мистичната арабска страна. Националната библиотека притежава и двете издания на монументалния труд. Първото е т. нар. имперско издание, чиито първи том е отпечатан през 1809 г., а последният – през 1828 г. Второто издание излиза през периода от 1821–1830 г. Информация от „Описание на Египет” откриваме в тематичните табла от експозицията.

Изложбата бе открита от д-р Марчела Борисова, зам.-директор на НБКМ, която добави и любопитна нотка към съдържанието на изложбата: „Фонът за таблата, избран случайно от библиотечните експерти, търсещи изглед на Кайро от времето на експедицията, се оказа рисунка на поданик на Британската корона, тоест на силата, разгромила Наполеоновата армия в Египет. Художникът не е кой да е, а Хенри Солт, генерален консул на Великобритания в Египет, назначен на поста 14 години след края на военния поход. Той е не само художник, пътешественик, дипломат, но и страстен колекционер. Успява да спечели доверието на управителя на Египет, Мохамед Али паша, събира египетски старини и ги изнася в Англия, които днес са част от фонда на Британския музей.”

Изложбата „Египетската кампания (1798–1801) на Наполеон Бонапарт в документи и издания от фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” е част от културната програма за 140-годишнината от основаването на НБКМ. Ще бъде отворена за посетители до 27 септември.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-09-17T11:25:57+00:00 16.09.2018|Събития|

БИБЛИОТЕКАТА ОТНОВО ОТВАРЯ ВРАТИ ЗА ЧИТАТЕЛИ

От днес, 3 септември, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” отново посреща читатели, след като по традиция експертите от различните отдели и направления посветиха целия месец август на обичайните за лятото обезпрашаване и инвентаризация на книжния фонд. Бяха почистени и дезинфекцирани около 150 000 тома от основния библиотечен фонд. Използван беше спиртов разтвор на чаено дърво, който освен че дезинфекцира, променя и въздуха в книгохранилището.

Благодарение на доброволците от „Experian – България” бяха почистени и подредени голям брой периодични издания. Младите хора се включиха и в подреждането на читалните зали. А „заразени” с различни микроорганизми книги и документи бяха обработени в камерата за аноксия. В момента на „лечение” в нея е и архивът на Българското национално радио, който пострада след обилните дъждове в началото на лятото.

Друга основна задача на библиотекарите и архивистите през изминалия месец бяха инвентаризацията и паспортизацията на фонда. Напълно е инвентаризиран подръчният фонд на читалните. Продължава процесът по инвентаризация на справочните издания, на ръкописите, старопечатните, редките и ценните издания, както и на част от основния фонд.

През оставащите месеци до края на 2018-а читателите на Националната библиотека ще станат свидетели и на поредица от събития, посветени на 140 г. от нейното основаване. Част от времето си през август библиотечните служители посветиха на тяхната подготовка. Очаквайте откриването на най-новите ни изложби с документи от богатия библиотечен фонд, свързани с похода на Наполеон към Египет, започнал през 1798 г.; със 120-годишнината от рождението на Христо Смирненски; със 110-годишнината от обявяването на независимостта на Третото българско царство; с Борис Христов и оперната слава на България; с книжовните връзки между България и Киево-Печорската лавра и др.

2018-09-03T09:14:41+00:00 03.09.2018|Събития|

ПРИЛЕПИ В БИБЛИОТЕКАТА – ДОБЪР ЗНАК ЗА 140-ИЯ РОЖДЕН ДЕН НА ИНСТИТУЦИЯТА

През целия август Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” затвори врати за читатели заради обичайните сезонни дейности по обезпрашаване и инвентаризация на фондовете, но в пространството й се настаниха неканени гости. От десетина дни ято прилепи обитава закътани места на партерното фоайе, предизвиквайки и умиление, и страх у работещите в институцията.

“Не се изненадвам – коментира Вяра Крушкова, спецалист по прилепите от фондация “Дивите животни”. – Подобни сгради обикновено са обитавани от прилепи, но хората рядко ги забелязват, защото животинките се крият. Интересно е обаче защо са променили обичайното си обиталище в Библиотеката.”

“Според нас става дума за мигриращ вид. Вероятно тези прилепи временно са се настанили във фоайетата на Библиотеката и скоро сами ще отлетят”, казаха Ния Тошкова и Николай Симов от Центъра за изследване и закрила на прилепите в Националния природонаучен музей към БАН. По молба на ръководството на НБКМ двамата специалисти дойдоха и направиха оглед на местата, заети в момента на летящите мишлета. 

“Няма поводи за притеснение. Появата на прилепи винаги е добър знак. Означава, че мястото е приятно за живеене. Радвайте се, че са избрали именно Библиотеката”, коментираха Тошкова и Симов. И допълниха, че ако се наложи, могат да ги преместят на по-безопасно за животинките и читателите място.

Дългогодишните служители на НБКМ припомнят, че повече от 30 години в подпокривните пространства на сградата има колонии от прилепи и съжителството с тях никога не е създавало проблеми. Надеждите на всички са, че появата на новите обитатели наистина е на добро – задава се поредица от събития, посветени на 140-годишнината от създаването на Националната библиотека, за които своевременно ще информираме нашите читатели, приятели и съмишленици. На 3 септември отново отваряме врати за читатели, а на 13 септември ще открием и първата изложба за есенния сезон – „Египетската кампания (1798 – 1801) на Наполеон Бонапарт в документи и издания от фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

 

Текст: Виолета Цветкова

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-08-28T13:51:08+00:00 28.08.2018|Събития|

РЪКОПИСИ НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА НА ИЗЛОЖБА В МОСКВА

Три от най-ценните и богато украсени средновековни български преписи на евангелския текст в колекцията „Славянски ръкописи“ на Националната библиотека продължават да привличат погледите на посетителите в Третяковската галерия в Москва. Те са част от изложбата „Шедьоври на църковното изкуство от България” (до 2 септември). В нея са показани 47 експоната от фондовете на Националния исторически музей, музея „Старинен Несебър” и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

Богатото духовно наследство на България е представено от икони, ръкописи, златовезани литургични тъкани и сребърни предмети на църковната утвар – паметници на християнската култура и изкуство от периода ХІІІ – ХІХ в. Един от акцентите в тази изложба според генералния директор на Третяковската галерия Зелфира Трегулова са „древните ръкописи, които разказват за великата просветителска роля на българските книжовници, благодарение на които християнската литература е преведена на славянски език“.

Изложените в Москва ръкописи са седем. Трите средновековни български преписа на евангелския текст, които представя Националната библиотека, за безценни обрацзи на ръкописното ни книжовно наследство.

Най-ранният паметник е известното Добрейшово четириевангелие (НБКМ 17) – пергаментен ръкопис от първата половина на ХІІІ в. Той е дело на няколко писача, като по името на един от тях – поп Добрейшо – е получил и своето название. Кодексът е бил разделен в миналото на две части – едната (127 л.) постъпва през 1899 г. в Народната библиотека в София, а другата (48 л.) попада в Националната библиотека на Сърбия през ХІХ в. и е унищожена при бомбардировките на Белград през 1941 г. Украсата на ръкописа включва две миниатюри на цял лист с образите на евангелистите Лука и Йоан, които се отличават с интересни и необичайни елементи, богат и наситен колорит. Иконографските особености на композициите са обект на многобройни тълкувания, но остават дискусионни и до днес. Оформлението на евангелието допълват плетенични заставки, както и многобройни и разнообразни като варианти инициали – тератологични, антропоморфни, зооморфни, орнитоморфни, плетенични, геометрични.

Вторият ръкопис, който Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” предоставя като партньор в мащабния културен проект, е на изпълнено върху пергамент Четириевангелие (НБКМ 22, 467), чиито палеографски особености го сближават с паметниците на Търновската книжовна школа от първата половина на ХІV в. Днес от богатата първоначална украса на кодекса са запазени две миниатюри на цял лист с пластично моделираните образи на евангелистите Марко и Лука. Иконографските и стилови особености на тези композиции свидетелстват за влияния от ранната Палеологовска живопис, преплетени с архаизиращи черти.

Третият ръкопис, участващ в екпозицията в Третяковската гелерия, е и единственият в групата с точна дата на изпълнение – 1361 г. Той е известен с названието Рилско четириевангелие (НБКМ 31), защото е изпълнен от монаха Симеон в Рилския манастир. Бележката на книжовника е разположена в полетата около изображението на Триумфалния кръст на фронтисписа на л. 1б. Друг интересен елемент от характеристиката на този паметник е, че за преписа на евангелския текст са използвани тетради от смесен тип – съставени от листове пергамент и хартия.

Изложбата „Шедьоври на църковното изкуство от България” е организирана със съдействието и финансовата подкрепа на Министерството на културата, на посланика на България в Русия,  Н.Пр. Бойко Коцев, както и на Българския културен институт в Москва. Експозицията е придружена от луксозен каталог. Той е подготвен от голям екип специалисти и е под научната редакция от българска страна на чл.-кор. проф. Иванка Гергова и доц. д-р Емануел Мутафов, а от руска страна на доц. д-р Елена Саенкова от Третяковската галерия, която е и куратор на изложбата.

 

Текст: Нона Петкова

Фотографии: www.pravoslavie.ru и НБКМ

2018-08-20T11:35:09+00:00 20.08.2018|Изложби, Събития|

ПРЕДСТАВЯНЕ НА “ЛЕКАРСТВО СРЕЩУ РАК” БЛАГОТВОРИТЕЛНО ЗА НАДЕЖДА ОГОЙСКА

Габровската поетеса Елена Христова покани приятели и почитатели на представянето на своята книга “Лекарство срещу рак” (2018) на благотворителна вечер в Националната библиотека. Тя дарява средставата от продажбите на сборника за лечението на Надежда Огойска. Гости на събитието бяха ценители на изящното слово и поетесата Маргарита Петкова, майка на болната млада жена, която в момента е в турска клиника. Надежда Огойска има две деца и е диагностицирана с окнологично заболяване. Само неколкократна оперативна намеса може да подобри състоянието й и да удължи живота й.

Благотворителният жест на Елена Христова (автор на “Болката е началото”, “Червено на вкус”, “Провглеждане” и “Очи на цвят солени”) не е случаен. Най-новата й книга “Лекарство срещу рак” (ЛСР) разказва истинска история. Резултат е от личната й кореспонденция с управителката на габровското издателство “Екс-Прес” – Яна Максимова, през последната година от живота й. 8-годишното им приятелство ги прави изключително близки, двете се чувстват като сестри. А самата Яна пророчески подсказва, че разменените им писма след време ще се превърнат в книга.

Какво съдържа ЛСР? Ето и отговорът на Елена Христова: “Вяра – 100%; Надежда, която никога не умира; Любов, която прощава всичко; Прошка, която освобождава; Отдаденост, до степен да забравиш себе си в името на другия; Ум и сърце – строго индивидуално. N.B. Ако разполагате със съставките, не се колебайте – направете свое лекарство и щедро раздайте на тези, които имат нужда от него! Опитът с това лекарство доказа, че ЛСР удължава живота на болния, като му осигурява обич, подкрепа, сила, топлина и надежда.”

“Започнах да пиша писма и да ги изпращам на Яна всеки ден в болницата. Това беше моят начин да бъда близо до нея. Много се зарадвах, когато започна да ми отговаря. Пътувайки през ада, ние изградихме рая. Това беше моето порастване, моето осъзнаване”, разказа Елена пред гостите в Националната библиотека. И допълни, че в памет на Максимова в Габрово се създава литературен конкус за съвременна приказка.

Маргарита Петкова благодари за жеста на Елена Христова и разказа накратко историята на своята дъщеря Надежда. “Моите очи не са на мокро място. Очите на майките са най-сухи, защото трябва да виждат ясно”, допълни известната поетеса.

Първата операция на Надежда Огойска е преминала успешно, но битката с болестта не е завършила. Събирането на средства за лечението й продължава и във фейсбук кампанията “Hope for hope”.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-07-23T11:02:49+00:00 23.07.2018|Събития|

ГРАМОТА ОТ ПРЕЗИДЕНТА РАДЕВ ЗА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

С Грамота от президента на Република България – Румен Радев, бе удостоена Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. В мотивите за присъждането й пише: “В знак на признателност и уважение за участието в благородната мисия на “Българската Коледа”. За дарителския жест и приноса за повече здрави деца и по-добро детско здравеопазване.”

В края на 2017 г. фотографът на Националната библиотека Иван Добромиров откри благотворителна авторска изложба “Спомням си стария фар” в Централното фоайе на сградата. 45-те красиви фотографии с морски сюжети бяха разпродадени сред служителите на Библиотеката, а събраните средства – дарени на инициативата “Българската Коледа”.

 

 

2018-07-11T10:14:22+00:00 10.07.2018|Събития|

“КНИГИ, ПОСОКИ, ПУБЛИКИ” Е В ЗАГРЕБ ДО 20 ЮЛИ

Националната и университетска библиотека в Загреб (НУБ) е домакин на изложбата “Книги, посоки, публики” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Церемонията по откриването й на 3 юли привлече университетски преподаватели, дипломати, представители на Министерството на културата на Република Хърватия, изследователи с интерес в областта на славистиката и българистиката.

Приветсвия към присъстващите отправиха зам.-директорът на НБКМ доц. д-р Антоанета Тотоманова и  директорът на НУБ д-р Татяна Петрич. Експозицията от шестнадесет пана, представящи ценни издания от богатите ни колекции, беше представена от д-р Бояна Минчева, главен архивист в отдел “Ръкописи и старопечатни книги”. Официално “Книги, посоки, публики” беше открита от посланика на България в Република Хърватия, Н.Пр. д-р Таня Димитрова. В церемонията се включи и трио “Zorja” с изпълнения на български фолклорни песни.

“Тази изложба е резултат от дълготрайното сътрудничество между нашите две национални библиотеки и е израз на вековните исторически връзки и културни взаимоотношения между България и Хърватия”, отбеляза г-жа Татяна Петрич. А в заключение допълни: “България – една от най-старите европейски държави – има богата култура и изкуство. Тази изложба представя малка част от това наследство.”

Събитието беше отразено от Националната телевизия на Република Хърватия с репортаж и интервюта на Н. Пр. Таня Димитрова, д-р Татяна Петрич, д-р Бояна Минчева. Ден след откриването изложбата имаше широк медиен отзвук с повече от 20 публикации в печатните и електронни медии в страната.

Гостуването на изложбата “Книги, посоки, публики” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република Хърватия и на CENL, както и с любезното съдействие на Посолството на България в Република Хърватия и Хърватско-българското дружество в Загреб.

Изложбата ще остане достъпна за гостите и жителите на хърватската столица до 20 юли в Националната и университетска библиотека в Загреб.

 

Текст: Мария Кършийска

Фотографии: НУБ – Загреб

2018-07-09T16:34:09+00:00 09.07.2018|Събития|

IN MEMORIAM
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ПРОФ. БОЖИДАР ДИМИТРОВ

В сряда, 4 юли, от 10:00 до 16:00 часа в Слънчевата зала на Националния исторически музей (кв. Бояна, ул. “Витошко лале” 16) ще се простим с проф. Божидар Димитров. Дългогодишният директор на НИМ, учен, общественик, автор на десетки книги и обичан водещ на предаванията “Памет Българска” по БНТ и “Историята с… Божидар Димитров” по “Днес +” почина внезапно привечер в неделя на 72-годишна възраст. Целия си живот той посвети на българската кауза, на създаването на музейната експозиция, на възстановяването на значими културно-исторически паметници, на проучване на историческото ни наследство и на това да разказва на достъпен език за миналото на България на нейния народ.

Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол. Завършва средно образование в Бургас, а по-късно и история в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира в Института за древни текстове, Париж, както и палеография във Ватикана. В края на 70-те години на ХХ век постъпва на работа като уредник в Националния исторически музей и изкачва йерархията до негов директор. Дълги години (с известни прекъсвания) остава на поста чак до пенсионирането си на 1 ноември 2017 г.

От този свят си отиде изключителен учен, историк, преподавател, ръководител, публицист, който завинаги ще остане в научната и в културната памет на България – пише в некролога, публикуван в сайта на Националния исторически музей. – Ние, неговите колеги, имахме изключителния шанс и привилегията да работим години наред под ръководството на уважаван, всепризнат и много продуктивен учен, който бе отдаден всецяло на любимата си история и на – без преувеличение – на с в о я  музей (…)

 Той живя някак забързано, енергично, спонтанно, но и целенасочено, като внесе в културната съкровищница на България десетки забележителни научни и научно-популярни книги и сборници, стотици студии, монографии, статии. Всичко, излязло изпод талантливото му перо, бе задълбочено и сериозно и в същото време – увлекателно и имаше чудното свойство бързо да се изчерпва от рафтовете на книжарниците и библиотеките. Поради една съвсем проста причина – винаги е интересно и вълнуващо. Той бе любим автор, телевизионен водещ и откровен събеседник на малки и големи, на селяни и граждани, на хора от всички социални слоеве и с различни професии. Една от най-отчетливите причини за това бе неговото безгранично, почти неистово родолюбие, неговият живителен и утвърждаващ национализъм, неговата силна и изстрадана любов към българите – във и извън пределите на страната ни (…)

Като ръководител проф. Димитров бе респектиращ и справедлив; като колега – толерантен и разбран; като приятел – верен и щедър. А във всички тези “длъжности” – неизменно /само/ироничен, с уникалното си чувство за хумор.”

Проф. Димитров беше приятел и на Националната библиотека. С радост откликваше, когато имахме нужда от съвет или от помощта му, а екземпляри от неговите книги пазим грижливо в библиотечните фондове.

Ръководството и екипът на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” изказват искрени съболезнования към семейството, близките и колегите на именития историк и общественик Божидар Димитров.

Поклон!

2018-07-03T11:34:26+00:00 03.07.2018|Събития|

ФОТОИЗЛОЖБАТА “В СВЕТА НА ДОРА ГАБЕ” ГОСТУВА В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Живях! Ако не съм раздала всичко от сърцето си, да бъде грях!” Това откровение на Дора Габе звучи като мото на най-новата гостуваща експозиция в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Около 70 архивни документа, 50 фотографии и богата информация за една от най-известните личности, родени в Добруджа, могат да се видят във фотоизложбата “В света на Дора Габе”, подредена в Западното фоайе на сградата. Тя е част от програмата, с която Регионалната библиотека “Дора Габе” в Добрич отбелязва 130-годишнината от рождението на своя патрон през цялата 2018-а.

Именитата българска поетеса Дора Габе е родена на 28 август 1888 г. в добричкото село Харманлък, днес Дъбовик. Завършва гимназия във Варна, следва естествени науки в Софийския университет, а след това и френска филология в Женева и Гренобъл. За кратко време се връща в родния край и преподава френски език в Добрич, а след това поема към София и към различни краища на света. До последно обаче не прекъсва силната си връзка с Добруджа, включва се и в националното движение за освобождението на региона – факт, на който е посветена и част от “В света на Дора Габе”.

Експозицията пресъздава живота и многопластовото творчество на именитата поетеса чрез темите “Родена в Добруджа”, “Началото”, “Светът е тайна”, “Дечица, не мога без вас!”, “Съдбата Добруджа” – I, II, “Преводаческа дейност”, “Кореспонденция”, “Спомени, статии, реценции, изказвания” и “Награди, грамоти, поздравителни адреси”. Посетителите могат да видят факсимилета на документи, ръкописи, писма, снимки, свързани със семейството на Дора Габе, с хора и факти от наситения личен и творчески път на поетесата. Специално място заема приятелството й с най-малките читатели – показани са корици на нейни детски книги, както и фотоси, запечатали срещите й с деца от Добрич и цяла България.

Документите, включени в изложбата “В света на Дора Габе”, са част от едноименната колекция на Регионалната библиотека “Дора Габе” в Добрич. Експоцизията, която ще остане в Националната библиотека до края на юли 2018-а, е създадена със съдействието на г-жа Виолета Пенева, ИК “Пламък” и ЦДА – Дирекция “Архиви”.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-06-29T16:46:08+00:00 29.06.2018|Изложби, Събития|

РАЗЛИЧНИЯТ ПОЕТ НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ

Вървяха си. Тя беше минзухар,
той беше есен. Тя нехайно каза:
„Не ме е грижа, че си много стар.
Прилича цветето на свойта ваза!”

 И прецъфтя, и стана лято тя,
той стана пряспа – бяла и гореща.
И се стопи, и леко отлетя
към мястото на вечната им среща.

Николай Милчев

 

Вечерта на 27 юни 2018 г. Прекрасен звук от виола в Централното фоайе на Националната библиотека. Велян Ванков изпълнява „Прелюд 1” от Й. С. Бах. Това е началото на поетичния рецитал на Николай  Милчев. Стиховете му са мъдри и философски, защото самият той смята, че „когато едно стихотворение е прекалено ясно, поезията се скрива зад облаците”.

Поредното издание на Клуб „Писмена” на Библиотеката ни даде възможност да се докоснем до поета, който в куфара си „носи облаци”, а от книгите му „падат междуметия”. Надничаме в един богат и съкровен поетичен свят, в който „небето е малиново”, рибите – „влюбени”, а „прозорецът е рокля”, която той забравя да затвори.

26 стихотворения от любов! Ще ги откриете в най-новата книга „Ти и котките следобед” на неповторимия поет Николай Милчев. Ще усетите как  истински и спонтанно Някой умее да танцува с думите!

Текст: Стефка Рангелова

Видео материал от събитието

Фотограф: Иван Добромиров

2018-06-29T13:01:27+00:00 28.06.2018|Клуб "Писмена", Събития|

Този сайт използва бисквитки, за да направят употребата му по-удобна, по-приятна и по-сигурна. Чрез посещението си, вие се съгласявате с използването на бисквитки.