Независимата асоциация на директорите на национални библиотеки CDNL, създадена с цел да улесни дискусията и да насърчи разбирането и сътрудничеството по въпроси от общ интерес по целия свят, за пореден път се събра на годишна среща. Тя се проведе в рамките на 85-ия световен библиотечно-информационен конгрес на Международната федерация на библиотечните асоциации и институти (ИФЛА) в края на август 2019 г. в Атина.

Директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) доц. д-р Красимира Александрова, заместник-директорът „Библиотечни дейности” Ваня Аврамова и ръководителят направление „Информационно осигуряване” Румяна Петрова се включиха в престижния форум.

В срещата взеха участие директори от националните библиотеки в над 60 държави, както и наблюдатели от цял свят. Темата на срещата „Следващото поколение“, провокира прелюбопитни групови дискусии, бяха коментирани специалните отговорности на Националните библиотеки и сътрудничеството помежду ни. Оповестената Стратегия на IFLA 2019-2024 (IFLA Strategy 2019 – 2024)  също намери място в дискусиите, като обърнахме внимание на важната роля на националните библиотеки – ключови институции за осъществяване на промени на национално ниво. Генералният секретар на IFLA Джералд Лайтнер сподели идеи за следващите години – нови роли, нови възможности, нови партньорства. По време на дискусиите директорът на Националната библиотека  „Св. св. Кирил и Методий” доц. д-р Красимира Александрова, изрази своето виждане, по отношение на важността и значението на нашата институция, нейната уникална роля, място, атмосфера и отправи апел към бъдещото поколение с думите: „Опитайте, пробвайте, експериментирайте, за да откриете непознатото трябва да го потърсите…в Националната библиотека!”.

В навечерието на светлия християнски празник Успение на св. Богородица община Несебър и Международният  търговски и културен център «Геопан», Бургас откриха изложба „Несебър в картографски архиви и колекции II – XXI век.“.

Изложбата обедини усилията на най-големите културни и научни институти в България като  Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Българската академия на науките,  Научен архив, Националния музей „Земята и хората“, Военногеографската служба на Министерството на отбраната и музея на Лесотехническия университет.

Обединените усилия на културните и научните среди от България и Европа бяха уважени с присъствие от кмета на града Николай Димитров, д-р Стефан Пейков, председател на „Геопан“ и член-учредител на Българската картографска асоциация. Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов изпрати поздравителен адрес. Специално за откриването на изложбата пристигнаха президентът на Международната картографска асоциация Милан Конечни, проф. д-р инж. Теменужка Бандрова, председател на управителния съвет на Българска картографска асоциация, доц. д-р Антоанета Тотоманова, заместник-директор на националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Мариян Марков от Военно-географския център в Троян, акад.проф. д-р арх. Николай Тулешков, много граждани, общественици и гости.

Бяха показани и 45 изображения на стари карти и гравюри, които се съхраняват в Британската библиотека в Лондон, Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург, Библиотеката на гражданския музей „Корер”, Венеция, Библиотека „Томазо Корсини“, Флоренция, Военнния архив, Виена, Държавната библиотека на Прускотото културно наследство в Берлин, Държавния архив на Венеция, Националната библиотека “Марчиана”, Венеция, Саксонската библиотека, Дрезден, Френската национална библиотека,  Париж и още седем български архива, библиотеки и частни колекции.

За Националната библиотека, която притежава над 10 700 библиографски единици географски карти и атласи, тази изложба бе своеобразно продължение на изложбите „Европа в старите карти” и „Созопол – град в спиралата на вечността”.

Изложбата в Несебър представя част от миналото и величието на хилядолетния град съхранено в световните библиотеки, научни архиви и частни колекции. Уникалните експонати могат да бъдат видяни до 14 септември 2019 г.

Десетки родолюбиви българи посетиха днес Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, която организира Ден на отворените врати по повод 230-годишнината от рождението на Васил Априлов. В специална витрина за пръв път пред широка публика бе показан оригиналът на „Духовное завещанiе Василiя Евстатьева сына Априлова”, писано от възрожденеца през 1844 г. в Одеса. Ръкописът е част от колекцията „Български исторически архив” (БИА) на Националната библиотека. Подобно на други ценни документи като личните бележници на Левски, Ботев и Раковски, той се съхранява в трезор на БНБ и се изважда оттам само по значими поводи.

„Благодарение именно на хора като родения в Габрово предприемач, просветител и дарител Васил Априлов днес имаме национално образование, библиотеки, култура, църква и държава… всичко, което ни прави нация от достойни хора със собствена история и проекция за бъдещето”, подчерта в словото си директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, и припомни неговите думи: „Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат извеждани на сцената, тяхната участ е забравата.”

За делото и живота на Васил Априлов разказа д-р Руслан Иванов, главен архивист в БИА. А Иван Петров, главен редактор на издателство „Абагар”, представи фототипното издание „Заветът”, отпечатано специално за 230-годишнината от рождението на възрожденеца.

Гости на НБКМ в Деня на отворените врати бяха представители на културни институции в Габрово, сред които Снежана Рачевиц – директор на Националната Априловска гимназия, Савина Цонева – директор на Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов”, експерти от Националния музей на образованието и Регионалния исторически музей, както и д-р Елена Сербинова, правнучка на един от изпълнителите на „Завещанието”.

Доц. Александрова връчи на г-жа Рачевиц почетна грамота за Националната Априловска гимназия по повод дарените от учениците средства по програма „Осинови книга” за реставрация на ценни документи от фонда на НБКМ. А Веселин Лазаров, уредник от Националния музей на образованието, получи почетната грамота „Дарител през 2018” за безвъзмездно предоставените от музея експонати за Зала „История на книгата”, открита на 140-ия рожден ден на Националната библиотека.

Текст: Виолета Цветкова

Фотогалерия

На 21 юли 2019 г. ще се навършат 230 години от рождението на видния български просветител Васил Априлов. По този повод Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” организира Ден на отворените врати на 19 юли от 10:00 до 16:00 часа – време, през което всеки може да види отблизо оригинала на „Духовное завещанiе Василiя Евстатьева сына Априлова”, писано от възрожденеца през 1844 г. в Одеса. Това е безценен документ, сравним с личните бележници на Левски, Ботев и Раковски, част от колекцията „Български исторически архив”.

Официалното представяне на ръкописа и на фототипното издание “Заветът” (съвместен проект с изд. “Абагар”) ще започне в 11:00 часа в Централното фоайе на Библиотеката. Гости на церемонията ще бъдат представители на местната управа и на културни институции в Габрово, родния град на Васил Априлов, останал в историята ни като един от най-значимите дарители, просветни и стопански дейци през първата половина на XIX век.

„Няма място за малки мечти” е част от житейската философия на Шимон Перес. Затова може би няма и по-подходящо заглавие за автобиографичната книга на вече покойния президент на Държавата Израел. Луксозното издание на КК „Труд” бе представено за пръв път пред публика в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Освен домакините на вечерта – издателят Венелина Гочева и доц. д-р Красимира Александрова, на премиерата присъстваха представители на изпълнителната власт, Н.Пр. посланик Ирит Лилиан, дипломати, бивши политици и общественици. Специално за събитието в България пристигна и синът на Шимон Перес – Хеми Перес. Сред официалните гости бяха зам.-министърът на външните работи Юрий Щерк, зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева, ексвъншният министър Соломон Паси, проф. Стоян Денчев, учени, журналисти и др.

„Баща ми написа 20 книги, тази е последната – сподели Хеми Перес. – Той започна да я пише през 2016 г. и я завърши няколко седмици преди да почине. Чрез нея за пръв път написа и нещо за себе си, за своето пътуване, продължило 93 години. Това не са само мемоари или книга за миналото. Баща ми се опита да опише лидерството от гледна точка на своя опит (…) Първият съвет, който той отправи към бъдещите лидери на света, е, че ние сме толкова големи, колкото голяма е каузата, на която служим. Говорим за каузи, но това са и мечти, а първата от тях в живота на моя баща беше основаването на Държавата Израел. Втората му мечта и стремеж беше да се гарантира бъдещото съществуване на Израел. А третата – осигуряването на мир между нас и нашите съседи (…) Новите лидери трябва да оставят миналото зад гърба си и да се придвижат към една нова епоха. В новата епоха нашите сила и икономика няма да идват от Земята, а от силата на нашия интелект. За пръв път в историята на света имаме възможността да бъдем велики, но не за сметка на някой друг. Ако няма вода в земята ни, можем да вземаме вода от морето, да я обезсоляваме и да я използваме за пиене. Ако нямаме енергия, можем да я вземем от слънцето с помощта на новите технологии. Днес можем да бъдем силни, без да убиваме и без да са нужни кръвопролития (…) Книгата на моя баща е послание към млади и стари, към лидери и обикновени хора, затова ние я превеждаме на много езици.”

За личните и задочните си срещи с Шимон Перес говориха зам.-министърът Юрий Щерк, управителят на КК „Труд” и Медийна група „България” Венелина Гочева, посланик Ирит Лилиан, журналистът Георги Милков, политикът Соломон Паси. А на въпроса на проф. Денчев какъв баща беше Шимон Перес, синът Хеми Перес отвърна с множество примери и с обобщението: „Когато един баща е обществено значима фигура, това често може да хвърля сянка в отношенията между него и децата му. Баща ми обаче беше дърво, което пропускаше светлината през клоните си. Учеше ни да четем. И казваше: Ако се храниш три пъти на ден, няма да си гладен, но ако четеш три пъти на ден, ще бъдеш мъдър.”

В краткото си поздравително слово доц. Александрова благодари на издателите и на организаторите от Посолството на Държавата Израел в София за избора да представят „Няма място за малки мечти” в Националната библиотека. Подчерта заслугите на един от най-влиятелните политици в света и пожела на добър час на книгата по пътя й към читателите.

Фотогалерия

Многобройна и емоцианолна публика изпълни вчера фоайето на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” за представянето на новата книга на поетесата Виолета Христова, „Портрет на магьосника”. Сборникът с избрани стихотворения е издание на Литературен кръг „Смисъл” –  творческа платформа за  българска художествена литература.

Добри думи за книгата споделиха нейният редактор Николай Милчев и поетесата Камелия Кондова. А великолепните изпълнения на цигуларката Цветина Панайотова допълваха магията на вечерта по неповторим начин.

Виолета Христова е председател на Литературен кръг „Смисъл” и е автор на десет стихосбирки. През 2017 г. излезе и сборникът й с умозрения и фрагменти „Господарят на гледката”. Нейни стихове са превеждани на руски, сръбски, френски, английски и арабски език и са включени в десетки издания у нас и в чужбина.

Доказателство за емоцията на вечерта са думите на Даниела Гигова, споделени във фейсбук: „Има дни, в които умората смачква не само тялото ти, душата ти смачква … Знаеш, че трябва да се вкопчиш в нещо, за да излазиш до утрешния ден … Моето вкопчване  беше Виолета Христова с „Портрет на Магьосника”! И се пренасяш в друг свят сред едни хора, които вълшебно редят буквите в думи и думите в стих, а душата ти съблича ризата на умората! И забравяш всичко лошо наоколо поне за малко!”

Фотогалерия

Почитатели на поезията се събраха в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” за премиерата на дебютната стихосбирка “Зелените стъпки” на младия поет Добромир Иванов. “Радостно е, че един нов поет ни представя своя поглед – критичен и бунтарски – за света, в който живеем. Всеки автор трябва да не забавя издаването на първата си книга, за да излезе от кръга на чувствата и преживяванията, за които вече е писал”, коментира редакторът на поетичния сборник Петър Величков, който е редактор и на сп. “Библиотека”.

Румяна Петрова, завеждащ направление “Дигитализация” на НБКМ, прочете вълнуващите редове за Добромир Иванов и книгата му, написани специално за премиерата от Стефка Рангелова, водеща на “Клуб “Писмена”: „Един млад човек е в началото на творческия си път. Работата му е свързана с точните науки, но духът му е свободен. Вдъхновението често го навестява и той прави своите “експерименти”, както сам ги нарича. Човек цял живот търси себе си и върви към сбъдването на своите мечти. Една от тези мечти за Добромир  е “любов като в рая” и живот като в “поема” или  пък в… “симфония”. Симфония от най-нежни звуци, може би. На хубавото момче от снимката на задната корица на книгата това ще му отива. Но мисълта и тревогата за неговата България и неговия народ доминира сякаш над личното щастие:

“Какво се случи, майчице България?!
Децата твои си играят с тебе на лотария!”

Той отдавна е разбрал, че разковничето за по-добър и смислен живот е в това да сме полезни и широкоотворени към големия свят, а начинът, според него, е да “живееш ведър и с добро сърце”, да “прегръщаш силно с разтворени ръце”. Това са първите, още несигурни стъпки в поезията на Добромир Иванов. Дано с тях започне великото му пътешествие в света на литературата.”

Добромир Иванов разказа за стиховете си и сподели, че работи върху следващата си книга. Той благодари на всички, които са го подкрепили да направи дебюта си в поезията. Прочетени бяха стихове от “Зелени стъпки”, последваха въпросите и накрая младият поет раздаде автографи.

Фотогалерия