„Следващото поколение“
Годишната среща на директорите на националните библиотеки (CDNL)

Независимата асоциация на директорите на национални библиотеки CDNL, създадена с цел да улесни дискусията и да насърчи разбирането и сътрудничеството по въпроси от общ интерес по целия свят, за пореден път се събра на годишна среща. Тя се проведе в рамките на 85-ия световен библиотечно-информационен конгрес на Международната федерация на библиотечните асоциации и институти (ИФЛА) в края на август 2019 г. в Атина.

Директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) доц. д-р Красимира Александрова, заместник-директорът „Библиотечни дейности” Ваня Аврамова и ръководителят направление „Информационно осигуряване” Румяна Петрова се включиха в престижния форум.

В срещата взеха участие директори от националните библиотеки в над 60 държави, както и наблюдатели от цял свят. Темата на срещата „Следващото поколение“, провокира прелюбопитни групови дискусии, бяха коментирани специалните отговорности на Националните библиотеки и сътрудничеството помежду ни. Оповестената Стратегия на IFLA 2019-2024 (IFLA Strategy 2019 – 2024)  също намери място в дискусиите, като обърнахме внимание на важната роля на националните библиотеки – ключови институции за осъществяване на промени на национално ниво. Генералният секретар на IFLA Джералд Лайтнер сподели идеи за следващите години – нови роли, нови възможности, нови партньорства. По време на дискусиите директорът на Националната библиотека  „Св. св. Кирил и Методий” доц. д-р Красимира Александрова, изрази своето виждане, по отношение на важността и значението на нашата институция, нейната уникална роля, място, атмосфера и отправи апел към бъдещото поколение с думите: „Опитайте, пробвайте, експериментирайте, за да откриете непознатото трябва да го потърсите…в Националната библиотека!”.

2019-09-09T10:58:32+03:0009.09.2019|Събития|

„Несебър в картографски архиви и колекции II – XXI век“
Изложба на стари карти, атласи и гравюри

В навечерието на светлия християнски празник Успение на св. Богородица община Несебър и Международният  търговски и културен център «Геопан», Бургас откриха изложба „Несебър в картографски архиви и колекции II – XXI век.“.

Изложбата обедини усилията на най-големите културни и научни институти в България като  Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Българската академия на науките,  Научен архив, Националния музей „Земята и хората“, Военногеографската служба на Министерството на отбраната и музея на Лесотехническия университет.

Обединените усилия на културните и научните среди от България и Европа бяха уважени с присъствие от кмета на града Николай Димитров, д-р Стефан Пейков, председател на „Геопан“ и член-учредител на Българската картографска асоциация. Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов изпрати поздравителен адрес. Специално за откриването на изложбата пристигнаха президентът на Международната картографска асоциация Милан Конечни, проф. д-р инж. Теменужка Бандрова, председател на управителния съвет на Българска картографска асоциация, доц. д-р Антоанета Тотоманова, заместник-директор на националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Мариян Марков от Военно-географския център в Троян, акад.проф. д-р арх. Николай Тулешков, много граждани, общественици и гости.

Бяха показани и 45 изображения на стари карти и гравюри, които се съхраняват в Британската библиотека в Лондон, Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург, Библиотеката на гражданския музей „Корер”, Венеция, Библиотека „Томазо Корсини“, Флоренция, Военнния архив, Виена, Държавната библиотека на Прускотото културно наследство в Берлин, Държавния архив на Венеция, Националната библиотека “Марчиана”, Венеция, Саксонската библиотека, Дрезден, Френската национална библиотека,  Париж и още седем български архива, библиотеки и частни колекции.

За Националната библиотека, която притежава над 10 700 библиографски единици географски карти и атласи, тази изложба бе своеобразно продължение на изложбите „Европа в старите карти” и „Созопол – град в спиралата на вечността”.

Изложбата в Несебър представя част от миналото и величието на хилядолетния град съхранено в световните библиотеки, научни архиви и частни колекции. Уникалните експонати могат да бъдат видяни до 14 септември 2019 г.

2019-08-21T17:29:24+03:0021.08.2019|Събития|

ДЕСЕТКИ РОДОЛЮБЦИ СЕ ПОКЛОНИХА ПРЕД „ЗАВЕЩАНИЕТО” НА ВАСИЛ АПРИЛОВ
Представители на габровски културни институции присъстваха на откриването на Деня на отворените врати в НБКМ по повод 230 г. от рождението на видния просветител

Десетки родолюбиви българи посетиха днес Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, която организира Ден на отворените врати по повод 230-годишнината от рождението на Васил Априлов. В специална витрина за пръв път пред широка публика бе показан оригиналът на „Духовное завещанiе Василiя Евстатьева сына Априлова”, писано от възрожденеца през 1844 г. в Одеса. Ръкописът е част от колекцията „Български исторически архив” (БИА) на Националната библиотека. Подобно на други ценни документи като личните бележници на Левски, Ботев и Раковски, той се съхранява в трезор на БНБ и се изважда оттам само по значими поводи.

Благодарение именно на хора като родения в Габрово предприемач, просветител и дарител Васил Априлов днес имаме национално образование, библиотеки, култура, църква и държава… всичко, което ни прави нация от достойни хора със собствена история и проекция за бъдещето”, подчерта в словото си директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, и припомни неговите думи: „Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат извеждани на сцената, тяхната участ е забравата.

За делото и живота на Васил Априлов разказа д-р Руслан Иванов, главен архивист в БИА. А Иван Петров, главен редактор на издателство „Абагар”, представи фототипното издание „Заветът”, отпечатано специално за 230-годишнината от рождението на възрожденеца.

Гости на НБКМ в Деня на отворените врати бяха представители на културни институции в Габрово, сред които Снежана Рачевиц – директор на Националната Априловска гимназия, Савина Цонева – директор на Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов”, експерти от Националния музей на образованието и Регионалния исторически музей, както и д-р Елена Сербинова, правнучка на един от изпълнителите на „Завещанието”.

Доц. Александрова връчи на г-жа Рачевиц почетна грамота за Националната Априловска гимназия по повод дарените от учениците средства по програма „Осинови книга” за реставрация на ценни документи от фонда на НБКМ. А Веселин Лазаров, уредник от Националния музей на образованието, получи почетната грамота „Дарител през 2018” за безвъзмездно предоставените от музея експонати за Зала „История на книгата”, открита на 140-ия рожден ден на Националната библиотека.

Текст: Виолета Цветкова

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

 

2019-07-19T17:25:46+03:0019.07.2019|Събития|

ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ В БИБЛИОТЕКАТА
На 19 юли от 10 до 16 часа всеки посетител може да види отблизо оригинала на “Заветът” на Васил Априлов

На 21 юли 2019 г. ще се навършат 230 години от рождението на видния български просветител Васил Априлов. По този повод Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” организира Ден на отворените врати на 19 юли от 10:00 до 16:00 часа – време, през което всеки може да види отблизо оригинала на „Духовное завещанiе Василiя Евстатьева сына Априлова”, писано от възрожденеца през 1844 г. в Одеса. Това е безценен документ, сравним с личните бележници на Левски, Ботев и Раковски, част от колекцията „Български исторически архив”.

Официалното представяне на ръкописа и на фототипното издание “Заветът” (съвместен проект с изд. “Абагар”) ще започне в 11:00 часа в Централното фоайе на Библиотеката. Гости на церемонията ще бъдат представители на местната управа и на културни институции в Габрово, родния град на Васил Априлов, останал в историята ни като един от най-значимите дарители, просветни и стопански дейци през първата половина на XIX век.

2019-07-17T14:29:32+03:0012.07.2019|Събития|

„ИЗКУСТВОТО НА КНИГАТА В ХЪРВАТИЯ” ГОСТУВА В СОФИЯ
Пътуващата изложба на Националната и университетска библиотека в Загреб бе открита днес в Централното фоайе на НБКМ

Експозицията „Изкуството на книгата в Хърватия”, подготвена от екип на Националната и университетска библиотека в Загреб, от днес може да се разгледа в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Специално за откриването й пристигнаха директорът Татяна Петрич и авторът на изложбата д-р Милан Пелц. Това бе и последното културно събитие, организирано с личното съдействие на посланика на Хърватия в София, Н.Пр. Лйерка Алайбег, преди окончателното й отпътуване от България.

В поздравителното си слово към гостите, сред които бяха и представители на Дипломатическия корпус, директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, подчерта 78-годишните приятелски връзки между България и Хърватия и успешното партньорство на националните библиотеки, благодарение на което хърватската и българската общественост се запознават с културното и книжовно наследство на двете държави. „Доказателство за това сътрудничество е подготвената от експерти от отдел „Ръкописи и старопечатни книги” на НБКМ съпътстваща експозиция в Зала „История на книгата”, която представя хърватски старопечатни книги и един ръкописен молитвеник от нашите фондове – допълни доц. Александрова. – Показаните материали са носители на най-старата азбука в славянския свят, глаголицата, която чрез хърватската ръкописна и старопечатна книга се превръща в своеобразен посредник между Изтока и Запада.

Директорът на Националната и университетска библиотека в Загреб, д-р Татяна Петрич, също говори за добрите контакти между двете институции: „Бих искала да благодаря на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – нашия първи чуждестранен партньор, който дигитализира тези материали, за да се публикуват в сайта. Благодарение на съвместната ни работа по повод гостуването на изложбата „Книги, посоки, публики” на НБКМ в библиотеката ни в Загреб през 2018-а, хърватската публика се запозна със забележителни документи от колекциите „Ръкописи и старопечатни книги”, „Ориенталски сбирки” и „Български исторически архив” на Националната библиотека на България.”

Откритата днес експозиция „Изкуството на книгата в Хърватия” се състои от 21 цветни информационни табла. „Върху тях се открояват изображенията на писмени паметници, украсени с миниатюри – средновековни кондики (богослужебни сборници) и ръкописни книги от епохата на Барока – разказа авторът на изложбата, д-р Милан Пелц. – Има и материали, насочващи към необичайността на хърватската култура, наричана триезична или „три-писмена”. Векове наред хърватите използват паралелно латински, староцърковнославянски и хърватски език. По същия начин, в допълнение към латинския, те са пишели текстове на глаголица и на кирилица… В изложбата представяме и печатни книги – от т.нар. инкунабули до по-модерни издания. Повечето са украсени с илюстрации, изпълнени с различни техники: дърворезба, медни гравюри, литография, сериграфия… Много от представените материали, напр. първата хърватска глаголическа печатна книга от 1483 г., предизвикват възхита с хармонията и благородната простота на техните страници. А представените издания след XIX век показват различните възможности на модерния графичен дизайн.

Д-р Пелц допълни:

Огромният фонд от писмени паметници на хърватската култура се натрупва от Ранното Средновековие до наши дни. А ние трябваше да подберем твърде ограничен брой експонати, за да представим пред международна публика тази забележителна област от духовния и културен живот на нашия народ. Фокусът ни е върху книги, които бихме могли да наречем „носители на естетическа наслада”. Защото в процеса на създаване на всяка национална книжнина, включително на хърватската, има голям брой значими произведения, но само някои от тях притежават онази добавена стойност, която ги превръща в символи на майсторството да се прави книгаИзкуството на книгата е отражение на духовния живот на всяка нация. Излагането на самите книги би било сложна и скъпа процедура. Затова в София можете да видите визуализирани части от уникалните материали, съхранявани в различни колекции и библиотечни фондове в Хърватия и по света.

Изложбата „Изкуството на книгата в Хърватия” бе официално открита на Н.Пр. Лйерка Алайбег. „За мен е чест да служа на страната си в атмосферата на вашата прекрасна, приятелска и богата на културно наследство България. Сърдечно благодаря на всички, които взеха участие в организирането на тази ценна експозиция”, каза в заключение посланикът на Хърватия.

За доброто настроение на присъстващите на събитието се погрижиха певиците от хор „Зорница” при читалище „Отец Паисий – 1936” в Нови Искър. Те изпълниха български и хърватски народни песни заедно с посланик Алайбег. Гостите посетиха Зала „История на книгата” в НБКМ, Боянската църква и други забележителности в София.

 

Текст: Виолета Цветкова

 

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-07-10T11:00:27+03:0010.07.2019|Изложби, Събития|

СПОМЕН ЗА ДИМИТЪР ДИМОВ В БИБЛИОТЕКАТА
Изложбата, подготвена от екип на Националния литературен музей, е отворена за посетители до 7 юли

Част от оригиналния ръкопис на романа „Тютюн”, пишещата машина, на която Димитър Димов е подготвил за печат „Поручик Бенц”, негови богато илюстрирани лекции по зоология, книги от домашната библиотека на писателя, очилата, любимата му чаша за кафе и още много негови лични вещи могат да се видят до 7 юли в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Експонатите са неразделна част от 16-те информационни пана на документалната изложба „Димитър Димов в писма и спомени”, подготвена от екип на Националния литературен музей.  Автори на експозицията, посветена на 110-годишнината от рождението на писателя, са д-р Милена Катошева, главен уредник на къщата музей „Димитър Димов”, и художничката Ивелина Велинова.

Сред гостите на събитието бяха дъщерите на Димитър Димов – Теодора и Сибила, писателят Захари Карабашлиев, режисьорът Сергей Комитски, литературни изследователи, университетски преподаватели, директори на библиотеки и др. Поздрав към всички, събрали се да почетат паметта на писателя, отправи директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова:

На 25 юни се навършиха 110 години от рождението на един от най-изтънчените български писатели през ХХ век. Това е само формален повод да открием изложбата „Димитър Димов в писма и спомени”, а истинската причина да бъдем заедно в Националната библиотека е преклонението и уважението ни към словото и личността на Димитър Димов. Събира ни желанието да не оставяме да избледнява споменът за него.

Откриването на тази експозиция е и поредното доказателство за доброто сътрудничество между Националната библиотека и Националния литературен музей. Само преди година, също тук, представихме експозицията „Хипократ и Пегас”, посветена на медиците писателите от Възраждането до наши дни, сред които е и Димитър Димов. Заедно издадохме и сборника „Непознатият Дамян Калфов” с материали от съвместната ни конференция с изложба „Винаги с папийонка. Непознатият Дамян Калфов” по повод 130 г. от рождението на писателя. Имахме честта да бъдем домакини и на представянето на „Приближаване до взрива” – най-новата поетична книга на директора на музея Атанас Капралов.

С убеждението, че съвместна ни работа в името на българското слово ще продължи, бих искала да пожелая на добър час на откриващата се днес изложба. И нека не забравяме едно от посланията в романа „Тютюн” на Димитър Димов: „Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам.”

За личността и литературното наследство на Димитър Димов говориха литературният критик доц. д-р Георги Цанков и д-р Милена Катошева. Гостите на събитието се насладиха на музикалните изпълнения на китара на доц. д-р Росен Балкански и на рецитацията на актьора Стоян Чобанов. Изложбата бе открита от поета Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей.

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-06-28T18:48:33+03:0028.06.2019|Изложби, Събития|

ШИМОН ПЕРЕС: „НЯМА МЯСТО ЗА МАЛКИ МЕЧТИ”
Автобиографичната книга на покойния президент на Държавата Израел бе представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

„Няма място за малки мечти” е част от житейската философия на Шимон Перес. Затова може би няма и по-подходящо заглавие за автобиографичната книга на вече покойния президент на Държавата Израел. Луксозното издание на КК „Труд” бе представено за пръв път пред публика в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Освен домакините на вечерта – издателят Венелина Гочева и доц. д-р Красимира Александрова, на премиерата присъстваха представители на изпълнителната власт, Н.Пр. посланик Ирит Лилиан, дипломати, бивши политици и общественици. Специално за събитието в България пристигна и синът на Шимон Перес – Хеми Перес. Сред официалните гости бяха зам.-министърът на външните работи Юрий Щерк, зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева, ексвъншният министър Соломон Паси, проф. Стоян Денчев, учени, журналисти и др.

Баща ми написа 20 книги, тази е последната – сподели Хеми Перес. – Той започна да я пише през 2016 г. и я завърши няколко седмици преди да почине. Чрез нея за пръв път написа и нещо за себе си, за своето пътуване, продължило 93 години. Това не са само мемоари или книга за миналото. Баща ми се опита да опише лидерството от гледна точка на своя опит (…) Първият съвет, който той отправи към бъдещите лидери на света, е, че ние сме толкова големи, колкото голяма е каузата, на която служим. Говорим за каузи, но това са и мечти, а първата от тях в живота на моя баща беше основаването на Държавата Израел. Втората му мечта и стремеж беше да се гарантира бъдещото съществуване на Израел. А третата – осигуряването на мир между нас и нашите съседи (…) Новите лидери трябва да оставят миналото зад гърба си и да се придвижат към една нова епоха. В новата епоха нашите сила и икономика няма да идват от Земята, а от силата на нашия интелект. За пръв път в историята на света имаме възможността да бъдем велики, но не за сметка на някой друг. Ако няма вода в земята ни, можем да вземаме вода от морето, да я обезсоляваме и да я използваме за пиене. Ако нямаме енергия, можем да я вземем от слънцето с помощта на новите технологии. Днес можем да бъдем силни, без да убиваме и без да са нужни кръвопролития (…) Книгата на моя баща е послание към млади и стари, към лидери и обикновени хора, затова ние я превеждаме на много езици.”

За личните и задочните си срещи с Шимон Перес говориха зам.-министърът Юрий Щерк, управителят на КК „Труд” и Медийна група „България” Венелина Гочева, посланик Ирит Лилиан, журналистът Георги Милков, политикът Соломон Паси. А на въпроса на проф. Денчев какъв баща беше Шимон Перес, синът Хеми Перес отвърна с множество примери и с обобщението: „Когато един баща е обществено значима фигура, това често може да хвърля сянка в отношенията между него и децата му. Баща ми обаче беше дърво, което пропускаше светлината през клоните си. Учеше ни да четем. И казваше: Ако се храниш три пъти на ден, няма да си гладен, но ако четеш три пъти на ден, ще бъдеш мъдър.

В краткото си поздравително слово доц. Александрова благодари на издателите и на организаторите от Посолството на Държавата Израел в София за избора да представят „Няма място за малки мечти” в Националната библиотека. Подчерта заслугите на един от най-влиятелните политици в света и пожела на добър час на книгата по пътя й към читателите.

2019-06-21T18:13:21+03:0021.06.2019|Събития|

ВИОЛЕТА ХРИСТОВА И „ПОРТРЕТ НА МАГЬОСНИКА” В СТИХ
Новата книга на поетесата бе представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Многобройна и емоцианолна публика изпълни вчера фоайето на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” за представянето на новата книга на поетесата Виолета Христова, „Портрет на магьосника”. Сборникът с избрани стихотворения е издание на Литературен кръг „Смисъл” –  творческа платформа за  българска художествена литература.

Добри думи за книгата споделиха нейният редактор Николай Милчев и поетесата Камелия Кондова. А великолепните изпълнения на цигуларката Цветина Панайотова допълваха магията на вечерта по неповторим начин.

Виолета Христова е председател на Литературен кръг „Смисъл” и е автор на десет стихосбирки. През 2017 г. излезе и сборникът й с умозрения и фрагменти „Господарят на гледката”. Нейни стихове са превеждани на руски, сръбски, френски, английски и арабски език и са включени в десетки издания у нас и в чужбина.

Доказателство за емоцията на вечерта са думите на Даниела Гигова, споделени във фейсбук: „Има дни, в които умората смачква не само тялото ти, душата ти смачква … Знаеш, че трябва да се вкопчиш в нещо, за да излазиш до утрешния ден … Моето вкопчване  беше Виолета Христова с Портрет на Магьосника! И се пренасяш в друг свят сред едни хора, които вълшебно редят буквите в думи и думите в стих, а душата ти съблича ризата на умората! И забравяш всичко лошо наоколо поне за малко!

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-06-20T09:00:09+03:0020.06.2019|Събития|

КОНЦЕРТ ЗА НЕДЕЛЯ, ПОНЕДЕЛНИК И ВАЛДХОРНА
Клуб “Писмена” посвети литературна вечер на поетите Камелия Кондова и Ивайло Диманов

Двама популярни поети гостуваха в 37-ото, последно за този сезон издание на Клуб “Писмена” в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Камелия Кондова и Ивайло Диманов представиха новите си книги, пожънали вече голям успех – “Неделята, която беше понеделник” и “Концерт за славей и валдхорна”.

Известни и безспорно талантливи, чувствени и чувствителни, мразещи фалша и низките човешки страсти, обичащи Доброто, защото то „надживява и смъртта” – такива са двамата автори. Камелия Кондова е само на 14, когато ѝ връчват Голямата награда на Националния конкурс “Петя Дубарова”. Нейна е Голямата награда на Националния конкурс “Веселин Ханчев”, при това я печели двукратно. Тя е носител и на Националната литературна награда “Дора Габе“.

Ивайло Диманов още с първата си преиздадена стихосбирка – „Площад “Гарибалди”, печели приза “Южна пролет” на Съюза на българските писатели. Негова е Яворовата награда “В полите на Витоша”, Националната награда за поезия “Димчо Дебелянов”, както и Националната награда за поезия “Биньо Иванов“. Само преди няколко дни, на Националния фестивал на авторската песен, Диманов получи Голямата награда за цялостно творчество.

И двамата автори членуват в Съюза на българските писатели. Те са силни с различната поезия, наситена с оригинални метафори, самоиронични и саркастични намигвания, с интелектуален заряд. С чар и артистичност Кондова и Диманов изпълниха импровизираната сцена в Централното фоайе на Библиотеката и създадоха неповторима атмосфера за своите почитатели и гости.

 

Текст: Стефка Рангелова

Фотограф: Стефан Рангелов

 

 

2019-06-22T12:14:47+03:0013.06.2019|Клуб "Писмена", Събития|

“ЗЕЛЕНИТЕ СТЪПКИ” НА ДОБРОМИР ИВАНОВ
Първата книга на младия поет бе представена в Националната библиотека

Почитатели на поезията се събраха в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” за премиерата на дебютната стихосбирка “Зелените стъпки” на младия поет Добромир Иванов. “Радостно е, че един нов поет ни представя своя поглед – критичен и бунтарски – за света, в който живеем. Всеки автор трябва да не забавя издаването на първата си книга, за да излезе от кръга на чувствата и преживяванията, за които вече е писал”, коментира редакторът на поетичния сборник Петър Величков, който е редактор и на сп. “Библиотека”.

Румяна Петрова, завеждащ направление “Дигитализация” на НБКМ, прочете вълнуващите редове за Добромир Иванов и книгата му, написани специално за премиерата от Стефка Рангелова, водеща на “Клуб “Писмена”: „Един млад човек е в началото на творческия си път. Работата му е свързана с точните науки, но духът му е свободен. Вдъхновението често го навестява и той прави своите “експерименти”, както сам ги нарича. Човек цял живот търси себе си и върви към сбъдването на своите мечти. Една от тези мечти за Добромир  е “любов като в рая” и живот като в “поема” или  пък в… “симфония”. Симфония от най-нежни звуци, може би. На хубавото момче от снимката на задната корица на книгата това ще му отива. Но мисълта и тревогата за неговата България и неговия народ доминира сякаш над личното щастие:

Какво се случи, майчице България?!
Децата твои си играят с тебе на лотария!

Той отдавна е разбрал, че разковничето за по-добър и смислен живот е в това да сме полезни и широкоотворени към големия свят, а начинът, според него, е да “живееш ведър и с добро сърце”, да “прегръщаш силно с разтворени ръце”. Това са първите, още несигурни стъпки в поезията на Добромир Иванов. Дано с тях започне великото му пътешествие в света на литературата.”

Добромир Иванов разказа за стиховете си и сподели, че работи върху следващата си книга. Той благодари на всички, които са го подкрепили да направи дебюта си в поезията. Прочетени бяха стихове от “Зелени стъпки”, последваха въпросите и накрая младият поет раздаде автографи.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-06-13T14:57:04+03:0013.06.2019|Събития|