НЕТРАДИЦИОННИ ГРАМОФОННИ ЗВУКОЗАПИСИ В ОТДЕЛ „СПЕЦИАЛНИ КОЛЕКЦИИ” – СЕКТОР „МУЗИКАЛНИ ИЗДАНИЯ” НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Фондът от Звукозаписи (над 20 000 библиотечни единици) се обособява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” през 1951 г., когато се открива Музикалният отдел. Фондът съдържа записи на [...]

СУЛТАНСКИ ДИПЛОМ ЗА НАЗНАЧЕНИЕ НА АНТИМ I ЗА БЪЛГАРСКИ ЕКЗАРХ

Антим I е роден през 1816 г. в град Лозенград под името Атанас Чалъков. По-късно се замонашва в Хилендарския манастир и учи във „Великата народна школа“ в Куручешме [...]

Аферата „Радецки“

„Радецки“ е австрийски пътнически параход, построен през 1851 г. в корабостроителница в гр. Буда и предназначен за редовни рейсове по река Дунав. В хода на Априлското въстание (1876) четата, предвождана от Христо Ботев, завладява парахода, плаващ към Виена, за [...]

ЕКСЛИБРИСИТЕ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Появяването на екслибриса в Германия (1470 г. ) е тясно свързано с изобретението на немският златар и печатар Гутенберг, пръв създал уред за изливане на подвижни метални букви и [...]

ХЪРВАТСКИ ГЛАГОЛИЧЕСКИ МОЛИТВЕНИК ОТ НАЧАЛОТО НА XVII В.

На 24 май в рубриката представяме на Вашето внимание единствения глаголически паметник в колекцията от славянски ръкописи на Националната библиотека. Хърватският глаголически молитвеник е от началото на [...]

Ранен препис от „Превъзходна книга за имената“ на Абу Фадл ал-Майдани

  Ръкописът е сред най-ценните кодекси, съхранявани в НБКМ. Съдържа препис на арабско-староперсийски (таджикски) речник, озаглавен „Превъзходна книга за имената (Китаб ас-сами фи ал-асами)“. Завършен е по времето [...]

„ЧАСОСЛОВЕЦ“ – ПЪРВАТА ПЕЧАТНА БЪЛГАРСКА КНИГА ОТ 1566 Г.

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ притежава една от най-богатите сбирки от славянски кирилски печатни книги в Европа. В нея се съхраняват екземпляри от ценни образци на ранното [...]

БЪЛГАРИЯ В СРЕДНОВЕКОВНАТА МОРСКА КАРТОГРАФИЯ XIV-XVII ВЕК

В предговора към изданието „България в средновековната морска картография XIV-XVII век”, съставителят му Божидар Димитров акцентира върху значимостта на „един малко познат и почти неизползуван досега от нашата историография [...]