About yo2

Този автор все още не е попълнил своите детайли.
So far yo2 has created 596 blog entries.

КИТАЙСКА ДЕЛЕГАЦИЯ ПОСЕТИ НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Делегация от китайски политици, дипломати и експерти, водена от г-н Цао Дзиенминг, зам.-председател на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП) на Китайската народна република, посети днес Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Сред гостите бяха представители на Секретариата за сътрудничество между Китайската народна република и страните от Централна и Източна Европа (16+1) – орган, създаден през 2013 г. от китайското Министерство на външните работи за комуникация и координация на сътрудничеството между Китай и страните от района.

Директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, запозна делегацията с дългогодишните ползотворни контакти между националните библиотеки на двете държави. “В процес на подготовка е подписването на меморандум за партньорство с Националната библиотека в Пекин. Надяваме се да намрим нови допирни точки в областта на културта, на книгообмена и библиотечно дело”, допълни доц. Александрова.

“И Китай, и България имат дълга история – отбеляза г-н Цао Дзиенминг. – Народите ни се гордеят със своята многовековна култура, а най-ценното в нея са националните ни библиотеки. Защото библиотеките като институции са най-значимото наследство на човешката история и се надявам заедно да продължим да работим за опазването на това огромно богатство.”

Официалните разговори преминаха в оживено неформално общуване, след като доц. Любомир Георгиев – ръководител на Направление “Опазване на ръкописно-документално наследство” в НБКМ, представи на гостите част от документите, съхранявани в библиотечния фонд и доказващи дългогодишните контакти между България и Китай. Сред тях са ценни документални фотографии и пътепис на Гео Милев, разказващ за Поднебесната империя.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-10-19T15:41:06+00:00 19.10.2018|Събития|

КНИГА ДОКУМЕНТИРА АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА СОФИЯ

Книгата “София – архитектурни забележителности” бе представена вчера в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Това е новият съвместен труд на тандема проф. д-р Чавдар Ангелов и арх. Кирил Русков, издание на “Арх & Арт”.

Идеята хрумва на двамата автори, след като издават албум за старите жилищни сгради на столицата, строени преди Втората световна война. Тогава заснемат около 600 красиви къщи, което ги вдъхновява да продължат делото и да покажат в следващо издание забележителните обществени сгради. В новата си книга са включили както емблематични паметници на недвижимото културно наследство (напр. ротондата “Св. Георги”), така и класически, и модерни здания като храм-паметника “Св. Александър Невски”, Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, исполините от стъкло на входовете на града и др.

Двамата архитекти твърдят, че най-трудно е било да намерят финансиране на луксозното издание. А надеждата им е с новата си книга да допринесат за популяризирането и опазването на архитектурното ни наследство сред по-младите жители и гости на столицата.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-10-19T15:36:31+00:00 19.10.2018|Събития|

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ ИЗЯЩНИ ИЗДАНИЯ НА КИЕВО-ПЕЧОРСКАТА ЛАВРА ОТ XVII–XIX ВЕК

“Киево-Печорската лавра – традиция и вяра в слово и образ” се нарича най-новата изложба, която може да се разгледа до 29 октомври в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Експозицията, посветена на 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Украйна, бе открита снощи от директора доц. д-р Красимира Александрова и посланика на Украйна у нас – Н.Пр. Виталий Москаленко, в присъствието на ръководителите на дипломатическите мисии на Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина в София, представители на Държавната агенция за българите в чужбина и други институции, десетки граждани.

Върху седем експозиционни пана е представена богата информация за многовековния духовен и книжовен център на православието Киево-Печорска лавра. Именно там през 1616 г. известният учен и просветител, архимандрит Елисей Плетенецки, основава печатница, чиято дейност продължава повече от 300 години. Оригинални старопечатни, редки и ценни книги, издадени там през периода XVII–XIX век и притежавани днес от НБКМ, могат да се видят в специално подредените за изложбата витрини.

Още в началото на изложбеното пространство посетителите попадат на текст, свързан с историята на основаването на печатницата на Лаврата и с бележитите майстори на словото, гравюрата и книгопечатането, работили там. Маркирани са също българско-украинските и украинско-българските книжовни и литературни връзки през столетията.

Сред представените експонати (върху таблата и във витрините) са богато илюстрираната книга “Толкование на апокалипсис” (1625) на Андрей Кесарийски – най-ранното издание на Печорската лавра в колекцията на НБКМ и свидетелство за майсторството на печатаря Памво Беринда, както и други изящни издания, осъществени със съдействието на киевските митрополити Йоасаф Кроковски и Исая Копински, и др.

Изданията са ярко свидетелство за присъствието на украинската книга на територията на България през вековетекоментира в словото си за откриването д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в Библиотеката. – Общото представяне на Лаврата е в хронологичен порядък, но са обособени и отделни тематични акценти, пряко свързани с културните и книжовни връзки между България и Украйна, които са с почти хилядолетна история. Сред тях е първото издание на Житие и служба на св. Иван Рилски от 1671 г., преиздадено на новобългарски език от Неофит Рилски. Тематична витрина представя значението на св. Димитрий Ростовски значение за монашеския живот в Рилския манастир, както и връзката му с българската историопис. Друга витрина, посветена на Йосиф Соколски, дава биографични сведения за противоречивата личност на българския свещенослужител, прекарал последните 18 години от земния си път в Киево-Печорската лавра.”

Интересен исторически факт е, че до началото на XII век цялата българска оригинална и преводна литература вече е била позната в Киевска Рус посредством преписи на ръкописни творби на бележити автори като Климент Охридски, Йоан Екзарх и др. През XIV–XVI в. Киприян и Григорий Цамблак пренасят там традициите на Евтимиевата книжовна школа. През XVII и XVIII в. се наблюдава и друга практика – по българските земи се преписват книги от стари украински и други славянски ръкописни или печатни образци. Най-големите средища на този културен и книжовен обмен са светогорските манастири и Рилският манастир. Днес Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” притежава 191 тома, печатани в Печорската лавра.

“Киево-Печорската лавра – традиция и вяра в слово и образ” е съвместно дело на специалисти от НБКМ и представители на Посолството на Украйна в България.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-10-17T15:22:08+00:00 17.10.2018|Изложби, Събития|

АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ ОПИСА РУСКО-ТУРСКИТЕ ВОЙНИ (1569–1878)

Представянето на книгата “Руско-турските войни (1569-1878 г.)” от Александър Стоянов предизвика огромен интерес миналата вечер в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Премиерата бе организирана съвместно с издателство “Сиела”.

Книгата разкрива в синтезиран и достъпен вид цялостната картина на 3-вековната история на конфликтите между Руската и Османската империя. Според водещия на литературната среща – журналиста и историк Горан Благоев, едно от големите предимства на изданието е начинът, по който в разказа умело се съчетава военната история с политическия контекст на дадената епоха.

Темата предизвика оживен дебат сред присъстващите. “Написана безпристрастно, книгата на историка изследовател Александър Стоянов ни дава възможност да осмислим мястото си в един голям имперски конфликт”, допълни Благоев.

Публиката задаваше въпроси по теми, свързани с конкретни военни стълкновения и исторически събития, както и с богатата библиография и заблудите в образователната система и историческото писане. Авторът получи поздравления и пожелания за творчески успехи и нови сериозни исторически изследвания. 

Фотограф: Иван Добромиров

2018-10-12T16:18:45+00:00 12.10.2018|Събития|

ДИРЕКТОРИ НА БИБЛИОТЕКИ ОТ ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ОБСЪДИХА ПРОБЛЕМИ НА ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА В БЕЛГРАД

Екип на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) участва в Седмата конференция на директорите на националните библиотеки от Югоизточна Европа (SEENL) – орган, основан по примера на Конференцията на директорите на националните библиотеки на Европа (CENL). Тази година домакин на традиционната среща (4–5 октомври) беше Националната библиотека на Сърбия.

Дигитализацията в националните библиотеки на Югоизточна Европа и проблемите, свързани със съхраняването и защитата на дигиталните обекти бяха водеща тема на конференцията. Поставен бе акцент върху проблемите на опазването, съхранението и защитата на физическите носители.

Освен директора на НБКМ – доц. д-р Красимира Александрова, в срещата участваха и ръководителите на националните библиотеки на Словения, Хърватия, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Гърция и Сърбия. Те обмениха опита на институциите при прилагане на последните тенденции в развитието на дигиталните библиотечни колекции.

Представени бяха текущи проекти, някои от които осъществявани съвместно. Подчертано бе все по-нарастващото значение на партньорската работа, споделянето на ресурси, както и планираното и стратегическото подобряване на дейностите в областта на дигитализацията чрез продължаване на сътрудничеството в бъдеще.

В съзвучие с проведените дискусии бяха подписани два важни меморандума за разбирателство и сътрудничество – между Националната библиотека на Сърбия и Националната библиотека на България и между Националната библиотека на Сърбия и Националната и университетска библиотека “Св. Климент Охридски” в Скопие. Така символично бе заявено желанието на трите институции да работят заедно и целенасочено за развитие във всички направления на библиотечно-информационната дейност в полза на потребителите.

В рамките на конференцията се проведе и двудневен семинар, посветен на дигиталното опазване и дългосрочно съхраненяване на дигиталните изображения. Гост-лекторът от Словакия, Юрай Стрниско, представи добрите практики на словашкия Централен архив на данни към Университетската библиотека в Братислава.

Конференцията и семинарът бяха осъществени с финансовата подкрепа на CENL чрез грант, учреден на името на Ерланд Колдинг Нилсен,  дългогодишен директор на Кралската библиотека в Дания. Безвъзмездната помощ се предоставя ежегодно на една от 49-те библиотеки-членки за насърчаване на международното сътрудничество и укрепване на връзките между националните библиотеки в Европа.

2018-10-11T16:46:58+00:00 11.10.2018|Събития|

ЛИТЕРАТУРНА ВЕЧЕР НА АТАНАС КАПРАЛОВ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Националната библиотека бе домакин на литературна вечер, събрала много приятели и колеги на поета Атанас Капралов. Поводът бе „Приближаване до взрива” – шестата стихосбирка на автора, издадена наскоро с логото на издателство „Летера”.

 „Една достойна поетична книга, убеден съм, че мястото на нейното представяне е точно тук, в тази библиотека, която още помни сенките на големите поети Пенчо Славейков и Пейо Яворов”, подчерта литературният критик доц. д-р Георги Цанков в началото на своето слово.

Атанас Капралов е един от уважаваните поети на съвременна България. В стиховете му присъстват значими, винаги актуални теми – за род и родина, за величието на българския дух и слово, за магията на любовта и за цената на приятелството. „Посланията на Капралов са ясни, те крещят за неосветената част от нашия живот, за моралните пропасти”, коментира пред многобройната публика поетесата и литературен критик Анжела Димчева.

И наистина – будно гражданско чувство и отговорност отличават неговите стихове. Това навярно е и причина те да бъдат спирани през 80-те години на миналия век.

Атанас Капралов е автор и на детски книжки, на сборници със спомени за родния му Димитровград, участвал е в създаването на песни за театрални спектакли, а негови стихове са основа на любими наши попхитове. Носител е на многобройни национални и международни награди, негови творби са преведени  на френски, немски, руски, английски и други езици. В момента поетът е и директор на Националния литературен музей.

Страхувам се, че някой ден и аз ще остарея. А ти едничка ще си с мен по тихата алея” – запя на финала на вечерта певецът и композитор Хайгашод Агасян. И всички разпознаха стиховете на Атанас Капралов.

Аплодисменти и поздравления към автора, който тази година посреща своя 60-и рожден ден, отправиха присъстващите на литературния празник зам.-министър Румен Димитров, Марчела Борисова – зам.-директор на Националната библиотека, поетът Георги Константинов, много приятели от Диимтровград и др. Автографи и снимки, хляб и вино белязаха края на още една вълнуваща поетична вечер в Националната библиотека.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-10-11T16:04:55+00:00 11.10.2018|Събития|

Този сайт използва бисквитки, за да направят употребата му по-удобна, по-приятна и по-сигурна. Чрез посещението си, вие се съгласявате с използването на бисквитки.