About yo2

Този автор все още не е попълнил своите детайли.
So far yo2 has created 934 blog entries.

Три изложби от Регионалната библиотека „Захарий Княжевски“ гостуват в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

До края на месец септември в западното фоайе на Националната библиотека могат да бъдат видяни три изложби, които са предоставени от регионалната библиотека „Захарий Княжевски“ в Стара Загора.

Изложените пана разказват за живота и делото на четирима старозагорски просветители с принос към будителството в цяла България и това са Захарий Княжевски, Анастасия Тошева, Петър Иванов и Атанас Илиев.

„Стари истории в ново време“ е експозицията, която проследява годишнини от издаването на първите следосвобожденски периодични вестници и списания в града на липите.  135 години на в. „Земеделец“, 120-та годишнина на вестник „Бъдеще“, списание „Наука“ и още няколко вестника, сред които и 95 години на в. „Музикален преглед“.

Ще се насладите и на стари пощенски картички от началото на ХХ век със запечатани върху тях великолепни старозагорски сгради и знакови места в града.

Снимки: Стефан Рангелов

2019-09-13T19:28:26+03:0013.09.2019|Изложби|

Националната библиотека с изложба посветена на 100 годишнина от рождението на Николай Хайтов

В Западното фоайе на Националната библиотека “ Св.св. Кирил и Методий“ може да видите изложбата в чест на 100-годишния юбилей на писателя Николай Хайтов. Ще откриете  една по-малко позната страна от творчеството му в изложените  негови пиеси и  книги за деца, които са част от фонда на Националната библиотека “ Св.св. Кирил и Методий“.

Сред по-ранните издания на творбите на Хайтов ще видите куклени пиеси, пиеси за деца, телевизионната пиеса „Искрици от огнището“, едноактните му пиеси „Кучета“, „Лодка в гората“, „Пътеки“. Част от тях са издадени в  „Театрална библиотека: Репертоар за колективите на художествената самодейност“. Може да се види и едно интересно заглавие – „Шарена сол: Едноактни пиеси и интермедии по мотиви на традиционния фолклор“ с режисьорски бележки от Николай Люцканов.
В изложбата са показани и любими детски книжки на няколко поколения, с прекрасни илюстрации   към „Желязната гора“, „Приключения в гората“, „Разкази с опашки“,“Горски тревоги“ приказната повест „Ламята“, както и няколко исторически разкази за деца.

Снимки: Стефан Рангелов

2019-09-12T14:18:25+03:0012.09.2019|Изложби|

„Платна от Месопотамия“ – изложба на иракски художници и приложници

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е домакин на изложбата „Платна от Месопотамия“, организирана от посолството на Ирак в България.

Директорът на НБКМ доц. Красимира Александрова при откриването на събитието подчерта „…отваряме врати за изложба на четирима иракски художници и приложници, които творят в България. Изложба с нестандартен интересен формат, събрал различни творческите подходи.“

На официалното откриване Негово Превъзходителство Джасим Масауи, посланик на Република Ирак в България, изрази задоволството си, че националната библиотека  – българската книжна съкровищница, е дом за творбите на художниците до 19 септември,които ще могат да бъдат видяни от десетки посетители и ценители на изкуството.    

На откриването присъстваха представители на дипломатическите мисии в България от Европа и Азия.

 

Снимки: Стефан Рангелов

2019-09-12T13:49:42+03:0012.09.2019|Изложби|

„Следващото поколение“
Годишната среща на директорите на националните библиотеки (CDNL)

Независимата асоциация на директорите на национални библиотеки CDNL, създадена с цел да улесни дискусията и да насърчи разбирането и сътрудничеството по въпроси от общ интерес по целия свят, за пореден път се събра на годишна среща. Тя се проведе в рамките на 85-ия световен библиотечно-информационен конгрес на Международната федерация на библиотечните асоциации и институти (ИФЛА) в края на август 2019 г. в Атина.

Директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) доц. д-р Красимира Александрова, заместник-директорът „Библиотечни дейности” Ваня Аврамова и ръководителят направление „Информационно осигуряване” Румяна Петрова се включиха в престижния форум.

В срещата взеха участие директори от националните библиотеки в над 60 държави, както и наблюдатели от цял свят. Темата на срещата „Следващото поколение“, провокира прелюбопитни групови дискусии, бяха коментирани специалните отговорности на Националните библиотеки и сътрудничеството помежду ни. Оповестената Стратегия на IFLA 2019-2024 (IFLA Strategy 2019 – 2024)  също намери място в дискусиите, като обърнахме внимание на важната роля на националните библиотеки – ключови институции за осъществяване на промени на национално ниво. Генералният секретар на IFLA Джералд Лайтнер сподели идеи за следващите години – нови роли, нови възможности, нови партньорства. По време на дискусиите директорът на Националната библиотека  „Св. св. Кирил и Методий” доц. д-р Красимира Александрова, изрази своето виждане, по отношение на важността и значението на нашата институция, нейната уникална роля, място, атмосфера и отправи апел към бъдещото поколение с думите: „Опитайте, пробвайте, експериментирайте, за да откриете непознатото трябва да го потърсите…в Националната библиотека!”.

2019-09-09T10:58:32+03:0009.09.2019|Събития|

9 – 30 септември, Зала „История на книгата” – Поредица „Книжовен калейдоскоп“: експозиция, посветена на образованието (учебници, образци за чистописание, музикални учебни помагала)

През месец септември 2019 г. поредицата „Книжовен калейдоскоп“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ посреща посетителите с експозиция на тема „Ръкописните учебници на Българското възраждане“. В единичната витрина с микроклимат в зала „История на книгата“ са изложени пет документа от колекциите на отдел „Ръкописи и старопечатни книги“, които показват разнообразието на знания и умения, придобивани от нашите сънародници през XIX век.

През този относително кратък, но много динамичен период в българската история, названието „учебник“ е рядко употребявано. Заглавията трябва да насочват бъдещия ученик към съдържанието на помагалото. „Буквар“, „читанка“, „чистописание“, „благонравие“ са думи, които още със заглавието обясняват конкретното предназначение на учебното пособие. Българският учебник през Възраждането най-често е превод или адаптация на чужд образец от руски, гръцки или сръбски език.

„Краснописание“-то на учителя от Велес Коста Свякяровот 1861 г., представлява таблици с кирилската азбука, оформена в различни стилове. Учителят се е подписал на всяко едно от таблата-образци и е поставил датата на неговото изписване.

Интерес от съвременна гледна точка буди и сборник с название „Сокровище детям“ (Съкровище за децата) от началото на XIX век. Той съдържа библейски притчи, приказки, басни, истории от гръцката и римската античност, и морални поучения.Композицията е подчинена на принципа на диалога между учител и ученици, а  предназначението му е да подомогне изграждането на ценностната система на подрастващите чрез примери за подражание и отхвърляне.

Началният текст от друг ръкопис гласи: „Показание в кратце новоначалному ученику“. Ръкописът съдържа кратки сведения за вида и значението на различните знаци в църковното пеене и представя новия нотопис за църковно-певческата традиция на XIX в.  т. нар. „невми“.

От запазената до наше време учебна книжнина, издадена до Освобождението, най-много на брой са пособията по граматика и словесност. Включеният в експозицията ръкопис на Добри Войников с условно заглавие  „Записки по теория на литературата“от1862–1863 г.  надгражда познанията по елементарна грамотност с научно разработени текстове за различните стилове и жанрове, въвежда в правилата на риториката и е изпъстрен с множество примери от възрожденската ни художествена литература.

Пособията в областта на естествената история са част от опознаването на заобикалящия ни свят. „Записките“ на Христофор Даскалов от гр. Трявна от 1856-1857 г. са препис от превода на П. Р. Славейков на съчинението „Естествена история“, чийто оригинал е на гръцки език. Те съдържат кратки енциклопедични статии за различни животни и растения.

В постоянната експозиция на зала „История на книгата“ посетителите могат да видят и екземпляри от печатните възрожденски учебници и помагала: „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон, „Граматиката“ на Неофит Рилски, първата печатна българска история – „Царственик“ на Христаки Павлович и първия учебник по аритметика на Христаки Павлович, както и взаимоучителните таблици – основно помагало в началния образователен курс през Възраждането.

2019-09-09T11:12:44+03:0005.09.2019|Предстоящи събития|